Един от големите проблеми на българското земеделие е застраховането на селскостопанските площи. А причината за това е много проста – недоверието. Всеобщо е мнението, че никой не е доволен от обезщетението, което е получил за претърпяната от него щета.
Проблемът избуя с нова сила през тази години, особено силно след поредицата градушки, които удариха райони в почти цялата страна, а в някои и по няколко пъти.
Земеделското застраховане е много слабо развито у нас. Няма статистика и не се събират данни за застрахованите фермери у нас, споделят от бранша. Най-общо казано само 10-12 до 15% от селските стопани имат застраховка, което е крайно малко, казват и застрахователи и анализатори. Постъпленията от премии по земеделското застраховане възлизат на 6.2 млн. лв. при обем на общото застраховане от 2.1 млрд. лв. през миналата година, което прави дял от 0.8 процента. В Европа числата са много по-различни. Поне половината, дори и повече от фермерите, имат някакъв вид застраховка.
Голямата болка на хората, които произвеждат храната на страната, е застраховането. В момента, например, фермерите могат да получат обезщетение, само ако е имало градушка след 20 април. За да има истински смисъл от тази защита обаче те искат промяна и този срок да се изтегли по-рано – от 1 април. За съжаление, в дискусиите обаче от Министерството на земеделието казват, че не могат да се месят в дейността на частните застрахователни дружества.
Другият проблем е, че застрахователните дружества признават само количествени щети, т.е. плащат само за плода, който е паднал на земята. Удареното, което стои на дървото и е повредено, но не е паднало, не се признава за щета.
Конфликт между фермери и застрахователи има и заради това, че земеделските стопани не са наясно какво точно са застраховали, каква е застрахователната сума и какво точно може да очакват при неблагоприятни климатични условия. Това казват застрахователите. Например, някой е сключил договор за 50 лв., а друг за 150 лева. Това съответно дава право на различно обезщетение при настъпване на застрахователна щета.
Ако някой не е доволен от платеното, се прави втора оценка от комисия от същата компания, която е направила застраховката. Ако отново фермерът не е удовлетворен, се прибягва до избор на вещо лице от някой от научно-изследователските институти от Селскостопанската академия.
Някои от фермерите виждат изход в създаване на Държавна земеделска застрахователна компания, която според тях ще реши проблемите сега. Предлага се тя да е с начален капитал от 1 млрд. лева, като той се подели по равно (50:50) между държавата и фермерите. Всяка от двете страни ще внесе по 500 млн. лева. Сметките са, че при 50 000 000 дка обработваема земя всеки фермер ще отдели по 10 лева еднократно, за да стане акционер.
Темата, разбира се, е голяма и обширна, с много гледни точки и сигурно дискусиите ще продължат още дълго. И бурно. Все пак става въпрос за положен труд, много усилия и разходи.
Най-новото предложение от Асоциацията на българските застрахователи е за въвеждане на задължителна застраховка на субсидираните земеделски площи срещу природни бедствия. По данни от Министерството на земеделието, храните и горите за последната кампания са изплатени субсидии за 38 млн. декара. Това според асоциацията би било добра защита за фермерите. И ако се въведе задължителната застраховка на земеделска земя, няма да има проблем част от сумата да се използва за борба с градушките, пресмятат застрахователите.
