Красимир Вълчев: Няма да се месим в работата на университетите

Красимир Вълчев НИМХ

Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев коментира промените в Закона за висшето образование и по-специално мораториума върху създаването на нови университети и филиали. Той нарече това временна и недобра мярка, която се надява да действа във възможно най-кратък срок.

Просветният министър увери в ефира на БНР, че с промените няма да има намеса нито в академичното, нито във финансовото или пък административното управление на висшите учебни заведения. Също така няма да бъдат сменяни и ректори, а въпросният механизъм на промените ще е само стратегически и насочен към общия интерес в сферата на висшето образование. Според него няма риск да се прекрачи "червената линия на академичната автономия".

Промените в закона предвиждат министърът да сключва мениджърски договори с ректорите, което ще стимулира университетите да инвестират в собствени преподаватели, да развиват собствени школи. Очаква се и въвеждането на национална карта за висшето образование, която разграничи отделните професионални направления. Това е нужно, тъй като до този момент не броят на университетите у нас е проблем, а профилното разрастване и създаване на програми извън профила на конкретния ВУЗ, поясни Вълчев.

По думите му нерационалното търсене на висше образование е най-вече в социалните, стопанските и правните науки. Тези професионални направления най-много се намаляват, подчерта той и обясни, че това намаляване се прави в зависимост от оценката за качество и реализация на висшите училища.

Това, което е постигнато до момента, е редуциране на приема от 58 хил. на 43 хил. за 3 години в държавните висши училища, за да се работи с по-малко студенти, като преструктурирането не засяга еднакво всички университети. Също така за профили, в които които има недостиг на бъдещо търсене, се дават допълнителни стипендии, по-висок прием и по-високо финансиране.

Ресорният министър очерта  като порочна практика това, че средните брутни заплати във висшите училища са над 1700 лв., като доминират рентиерските модели на заплащане. Не доминира политиката да се привличат млади преподаватели, а разликата между най-високите и най-ниските заплати е 2,5 пъти.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Одобрявате ли въвеждането на нов стандартизиран скрининг за проследяване на развитието на децата от ранна възраст?

Подкаст