Образователните резултати у нас са ниски, наблюдава високо равнище на неравенство на доходите и на риск от бедност или социално изключване. Хората в България са изправени пред ограничен достъп до здравеопазване.Това гласи следваща част от текста на Съвета на Европейския съюз за националната програма за реформи на България за 2019 г.
В предишна публикация представихме критиките и препоръките от страна на Брюксел за пазара на труда и квалификацията на работни кадри. Настоящият текст ще се спре на проблемите, които Европа отчита в образованието и здравеопазването, също така и съответните насоки за преодоляване на трудностите.
Ниските образователни резултати продължават да бъдат силно повлияни от социално-икономическия статус на родителите, сочи докладът на Съвета. От своя страна не се инвестират достатъчно средства в образованието, особено в предучилищното и началното образование — две области, които са от решаващо значение за създаването на равни възможности от ранна възраст. Сред препоръките е да се засили участието в качествено образование и грижи в ранна детска възраст, най-вече за ромите и децата от други групи в неравностойно положение.
Процентът на преждевременно напусналите училище продължава да е висок, което има отрицателни последици за бъдещата пригодност за заетост и резултатите на пазара на труда, категорично се казва в становището. Приложимостта на професионалното образование и обучение за пазара на труда е недостатъчна. Има необходимост от допълнителни усилия, за да се гарантира, че наборът от умения на завършващите висше образование може да допринесе за преодоляване на недостига на умения в краткосрочен и средносрочен план по последователен начин.
Отчитат се въведените мерки за преквалификация на учителите и за повишаване на привлекателността на професията. Независимо от това, програмите за началното и продължаващото образование за педагозите се нуждаят от допълнително укрепване и все още са необходими усилия за подобряване на условията на труд на персонала в сферата на образованието.
Следващият момент е разликата в достъпа до социални услуги, здравеопазване и дългосрочни грижи. Отново тук са засегнати най-вече уязвимите групи, като например ромите, децата, възрастните хора, хората с увреждания и хората, живеещи в селски райони. Секторът на здравеопазването все още се характеризира с ниски публични разходи. Хората в България са изправени пред ограничен достъп до здравеопазване, причинен от неравномерното разпределение на ограничените ресурси и слабото покритие на здравното осигуряване. Преките плащания от страна на пациентите са значителни, тъй като те трябва да компенсират ниското равнище на публичните разходи. Няма и достатъчно общопрактикуващи лекари, което ограничава предоставянето на първични здравни грижи. Съществува значителен недостиг на медицински сестри, като броят им на глава от населението е сред най-ниските в Съюза. По-бързото и по-ефективно изпълнение на националната здравна стратегия ще спомогне за справяне с тези слабости.
Главната насока за справяне с кризата в здравеопазването в страната е да подобри достъпа до здравни услуги, включително чрез намаляване на преките плащания от страна на пациентите и справяне с недостига на медицински специалисти.
Изготвеният доклад обединява констатации на Европейската комисия, резолюциите на Европейския парламент, заключения на Европейския съвет и становища на Комитета по заетостта, Икономическия и финансов комитет, Комитета за социална закрила и Комитета за икономическа политика.
