На фона на хакерската атака преди седмица, обществените поръчки за отдавна превърналото се в мираж електронно управление не спират.
Министерства, комисии, агенции не престават да търсят изпълнители за всякакви "компоненти" за бъдещата електронизация на ведомствата. Повечето от тях са за доставка на компютри и софтуерни продукти, за писане на програми, за анализ на данни, за системна поддръжка и надграждане, за консултантски услуги и т.н. и т.н .
Държавата продължава да харчи със завидна скорост пари „за подобряване“ на IT системите си, които в повечето случаи са твърде скъпи.
Само от началото на годината са обявени и се изпълняват повече от 100 обществени поръчки в тази сфера, а харчовете са за десетки и стотици милиони.
Инвестициите, направени от българската държава в тази насока отдавна са надхвърлили няколко милиарда лева .
Само през миналата година в бюджета са били планирани 133 млн. лева за е-управление , от които са били усвоени 113 млн. лева. Това става ясно от официалната информация, която предоставя Държавната агенция за електронно управление.
В бездънния съд чрез който се поддържа „летящата“ тенденция на харчовете за електронно управление освен нашите пари, подобаващо място заемат и средствата от европейските фондове. Само за миналата година са били договорени и изпълнявани проекти с финансиране от Европейския съюз за над 120 млн. лева. Но само пет млн. лева от тях са били отредени за дейности свързани с парещата тема от последните дни – киберзащитата. Това стана ясно от признанието ( тези дни) на вицепремиера, който отговаря за тези дейности – Томислав Дончев.
Темата за харчовете за милиони за нещо, което не се вижда, е повдигана не един и два пъти. Тук е моментът да припомним, че още през март парламентът задължи Дончев до края на въпросния месец да представи доклад за състоянието на разработените компоненти на електронното управление, в който на практика правителството трябваше да даде обяснение за какво са отишли милионите, отпуснати за създаването на електронно правителство и защо все още ги няма обещаваните от години „видими резултати“.
Още преди две години (през 2017-а) стана ясно, че българската държава е похарчила близо два милиарда лева след приемането на Стратегията за електронно правителство през 2002- а, която беше актуализирана през 2003- а и 2006-а, докато в края на 2010- а тя беше заменена с нова – Обща стратегия за електронно управление.
Простата сметка показва, че за бъдещото електронно правителство държавата е харчила средно по 150 млн.лв. годишно, без от това да последва особен резултат.
По това време излязоха и анализи на специалисти, които направиха сравнение между състоянието на нещата у нас и в Естония (която отдавна я използват като пример за ефективно е-управление), а харчовети й не надвишаваха 50 милиона лева. Тази информация беше посочена в сравнителен анализ на Българската стопанска камара , озаглавен "Стига вече!".
Това „стига“, обаче явно не стигна до ушите, които трябваше да го чуят.
