След освобождението на България у нас пристигат много чуждестранни специалисти – архитекти, инженери, строители, учители, от различни страни, които дават своя принос за изграждането на новата българска държава. В резултат на това се построяват много уникални сгради – жилищни и обществени, които днес са гордост за гразовете ни.
Регионалният исторически музей в град Русе развива своята дейност в областите Русе, Разград и Силистра, България. Русенският музей е основан през 1904 година. В основата му стоят археологическите сбирки на Карел и Херменгилд Шкорпил и на естествоизпитателя Васил Ковачев (ботаник и зоолог), които са били събрани в Русенската мъжка гимназия "Княз Борис".
Карел Шкорпил (на чешки: Karel Škorpil) е чешко-български археолог и музеен деец, академик на БАН (1918 г.), създател (заедно с братята си Херман и Владислав) на българската археологическа наука и музейно дело, откривател на останките от първата българска столица Плиска. Почетен консул на Чехословакия.
През 1937 г. училищната музейна сбирка на мъжката гимназия става Градски музей под ръководството на общината, и се настанява в един от салоните на Доходното здание. През 1949 г. музеят е одържавен под името Народен музей. През 1952 г. получава статут на Окръжен музей, а от юли 2000 г. е преобразуван в Регионален музей.
От 2007 г. постоянната експозиция на музея се помещава в сградата на Окръжното управление, построено през 1882-1892 г. от арх. Фридрих Грюнангер (на немски: Friedrich Grünanger) – архитект от немско-трансилвански произход, живял и работил в България).
Първоначалният замисъл е сградата да се използва като резиденция на княз Александър I Батенберг (на немски: Alexander I von Battenberg; Alexander Joseph von Battenberg) – княз на Княжество България в периода 26 юни 1879-26 август 1886 г.), затова и до днес се нарича дворецът Батенберг. Това е популярното име на сградата, в която днес се помещава Регионалният исторически музей в Русе. Намира се на площад "Батенберг" №3.
Дворецът е построен през 1882 г. по план на австрийския архитект Фридрих Грюнангер. По замисъл сградата е трябвало да служи за официална резиденция на българския княз Александър I Батенберг в Русе. Тъй като дворецът е завършен след оттеглянето на княз Александър I от българския прстол, той никога не е бил използван за седалище на български владетел. Вместо това, след завършването му в него се помещава окръжното управление в Русе, а от 1948 г. зданието се използва за нуждите на Окръжния съд в Русе.
Сградата притежава голямо подземие, в което са извършвани разпити на престъпници и политически затворници. Освен това сградата е била свързана с подземен тунел с намиращата се в близост къща на русенския градоначалник. Пред двореца е изграден обширен парк с фонтани и скулптурни композиции.
През 1990 г. е решено Дворецът Батенберг да приеме експозициите на Регионалния исторически музей в Русе. За целта започва изпълнението на мащабна програма за ремонт и реконструкция на двореца. След дълго прекъсване на ремонтните дейности, обновлението на сградата завършва след петнадесет години. Ремонтните дейности се финансират от Община Русе и проекта "Красива България".
На 23 септември 2007 г. президентът на Република България Георги Първанов официално открива обновената сграда на двореца заедно с поместените в нея експозиции на историческия музей.
Регионалният исторически музей в Русе обединява експозициите на историческия музей, Пантеона на възрожденците, къща музей "Градски бит на Русе" (известна като Къщата на Калиопа), къща музей "Захарий Стоянов", къща музей "Тома Кърджиев", както и три експозиции на открито: Ивановските скални църкви, Средновековният град Червен, Римската крепост Сексагинта Приста.
Музеят съхранява около 140 000 фондови единици. Сред експонатите му се отличават: праисторическа керамика и идолна пластика, Боровското съкровище от 4. век пр.н.е. (ритуален сервиз за вино, сребро с позлата), находките от археологическите разкопки на античните дунавски кастели Ятрус и Сексагинта Приста, на средновековния български град Червен, етнографските колекции от градско облекло, порцелан, стъкло и сребро от края на XIX и XX век, лични вещи на видни дейци на българските национално-освободителни борби като Панайот Хитов, Георги Раковски и други, нумизматичната сбирка, сбирката от кости на праисторически бозайници, сред които е уникалната долна челюст на Мамутус Романос – единствена в света и други експонати.
