Състоянието на икономиката в еврозоната и очакваното забавяне на икономическия растеж там изискват ултра-стимулираща парична политика. Това състояние на еврозоната и тази парична политика на ЕЦБ ще се пренасят у нас чрез търговската свързаност на българската икономика с икономиката в еврозоната и чрез механизма на валутния борд, прогнозира подуправителят на БНБ и ръководител на управление "Емисионно" Калин Христов по време на финансов форум в София.
Неговото очакване за ефекта върху банките е свързано със запазване или допълнително разхлабване на монетарните условия, което ще води до активиране на т.нар. преобръщащ лихвен процент. Домакинствата и бизнесът ще продължат да натрупват спестявания. Банките ще поемат по-голям кредитен риск в търсене на доходност и при силно ограничени възможности за пълно отразяване на риска в цената на кредитите. Лихвеният марж ще се свива, в комбинация на все по-силна конкуренция в сферата на платежните услуги, налагането на административни тавани върху някои такси на банките и растящи регулаторни разходи и разходи за киберсигурност.
"От регулаторна гледна точка на БНБ, това ще изисква по-високи нива на антицикличния буфер – независимо от факта, че описаните тенденции са по-скоро дългосрочни", разясни Калин Христов.
Според него отрицателните лихвени проценти, особено ако са поддържани в продължителен период от време, имат по-скоро неблагоприятен ефект върху търсенето както на домакинствата, така и на фирмите, и върху общия икономическия растеж. Те създават среда, стимулираща свръхзадлъжнялост, повишение на цените на финансовите активи и натрупване на рискове, свързани с това повишение. Цените на недвижими имоти също растат, при това с темпове и до нива, които изолират цели социални групи и изправят по-младите поколения пред невъзможност да влязат на пазара на недвижими имоти, освен с цената на силно задлъжняване още в началото на жизнения им цикъл.
