В свой доклад Colliers проучва категорията "Храни и напитки" в регион ЕМЕА (Европа, Близък изток и Африка), съобщиха от компанията. Сред изводите в него е, че в процентно отношение, в сравнение с другите националности в разглеждания регион, испанците харчат най-много за ресторанти и заведения (15%). Делът на британците е наполовина на техния, а на германците е само 3 на сто. Въпреки че Франция се приема за страна, в която посещението на кафенета е част от културата, а всяко населено място си има поне едно местно заведение, разходите за хранене навън са малко под 5% – една трета от това, което харчат испанците.
По-ниските доходи в Източна Европа предполагат по-малко предразположение на населението към посещение на заведения. Унгария и Чехия са на челните места от държавите от Централна и Източна Европа в този аспект съответно с 8% и 6%, показват числата в проучването.
А в отговор на растящия "апетит" към хранене навън се появяват все повече нови заведения. Те привличат хората от кухнята към ресторантите – от такива със звезди "Мишлен" до стрийт фууд барове. Според Етиен ван Унен от Colliers категорията "Храни и напитки" може да допринесе значително за привлекателността на дадена търговска локация, но все пак тя трябва да отговаря точно на нуждите на целевите клиенти и да предлага правилния за тях микс от наематели. Създаването на среда, която е устойчива във времето е задължително, за да се адресират променящите се вкусове и нагласи на потребителите. В този смисъл, категорията "Храни и напитки" има съществен принос към шопинг средата, но търговският микс следва да бъде допълнен и с разнообразни възможности за забавление и прекарване на свободното време.
От своя страна, Деймиън Харингтън, директор проучвания в Colliers EMEA, допълва, че в Обединеното кралство търговските центрове с кина обикновено постигат 20% по-високи наеми благодарение на търговците в категорията "Храни и напитки".
В същото време собствениците на молове се опитват да постигнат по-добро позициониране спрямо конкуренцията като търсят начини да предложат по-интересни и различни възможности за хранене. Например Capital Park на Fabryka Norblina във Варшава ще включва първият по рода си био базар в търговски център в Полша.
Вече е тенденция шопинг моловете да адаптират търговския си микс спрямо променящото се поведение на потребителите. В Uxbridge в Обединеното кралство, например, площите, овакантени от Debenhams, са трансформирани в заведения за хранене. В следствие на това средният наем на освободеното пространство е нараснал с 300 процента.
Новите търговски оператори вече създават концепциите си по-скоро така, че да съответстват на определени обществени нагласи, отколкото на стремежа да се предложи конкретен вид храна. Все повече проектите са ориентирани към кауза и начин на мислене, а не към вид кухня. Едно от явленията е нарастващото влияние на веганството и устойчивостта на хранителната верига. Ако собствениците на шопинг центрове искат да постигнат по-добри наеми и човекопоток, трябва да бъдат подготвени за чести промени в търговския си микс. Времената, в които беше достатъчно просто да предложиш някакво място, от което хората да си купят пица или бургер, отдавна отминаха.
