Най-големият пенсионен фонд на Скандинавия – ATP – е предприел "изчерпателен" преглед на инвестициите си, от който трябва да се очакват "големи решения" в бъдеще, коментира в интервю за агенция "Блумбърг" главният изпълнителен директор – Бо Фогед. Сред предложените мерки е и промяна на основния модел за влагане на управляваните от датското дружество 130 млрд. щ. долара, която да позволи изключване на облигации и добавяне на риск.
АТР се опитва да ръководи пенсионен фонд в държава, която живее с отрицателни лихвени проценти най-дълго в сравнение с всички останали места на планетата. Датската Nationalbank "потопи" под нулата лихвите си през 2012-а, а две години по-късно Европейската централна банка последва примера й. Този режим е идеален за длъжниците и наказателен за онези, които се опитват да натрупат достатъчно средства за пенсионерите. Четиридесет и осемгодишният Фогед пък се пита "заслужава ли си наистина да се пестят пари в свят, в който започвате да губите пари". И още, "дали е разумно да продължават покупките на облигации както в миналото".
Пенсионните фондове съзнават отдавна, че не е реалистично да "преследват" високоликвидни книжа. Защото инвестициите в сигурни активи, каквито са правителствените облигации на страните от еврозоната, са сигурен начин за загуба на средства в наши дни заради отрицателната доходност на повечето от тях. Вместо това играчите от бранша се насочва към т. нар. алтернативни активи, които се продават по-трудно, когато има пазарни обрати. Сред тях са книжата на компаниите за частни капитали, недвижимите имоти и инфраструктурата.
Пенсионният и застрахователният сектор на Дания, включително АТР и общозстрахователните компании, са имали активи за 4.77 трлн. крони към 30 септември ( според официалната статистика на централната банка). Сумата е почти двойно по-висока от БВП на страната. Грубо 4.1 трлн. крони са инвестирани в акции, в облигации и инвестиционни фондове, а останалите – в продукти без борсова регистрация, включително недвижими имоти, дялове във фирми за частни капитали и инфраструктура (като например вятърни централи). Датските пенсионни и застрахователни дружества са отчели общ доход от 479 млрд. крони през първите девет месеца на 2019-а, по данни на датската Nationalbank.
Самата АТР разглежда всички възможни модели за управление на инвестициите, включително и стратегията да влага 20% от пенсионните вноски в активи с по-висок риск. Останалите 80% се насочват традиционно към облигации и суапови лихвени контракти (портфейл за хеджиране), за да се гарантира способността на фонда да покрива задълженията си към пенсионерите.
АТР не за първи път преосмисля инвестиционната си структура. След като преди седем години Дания въведе отрицателни лихви, фондът коригира кривата за преизчисляване на задълженията си, започна да преоценява доходите на спестителите на всеки 15 години, въведе нов инвестиционен модел и реши, че е добре подготвен да се справи с много ниски лихвени проценти. Никой обаче не очакваше, че отрицателната лихвена политика ще се запази още дълги години. По оценка на втория по големина датски кредитор – Jyske Bank, страната ще живее с минусови лихви още осем години.
АТР разчита на рекордните си финансови резултати от инвестиции в акции и алтернативни продукти да покрият седемте години със загуби от хеджинговия портфейл. Досега пенсионният сектор на Дания бележи силни резултати, защото всичките класове инвестиции се отплащат добре. Друга обезпокоителна тенденция в сегашния цикъл, извън отрицателните лихвени проценти, е различните класове активи да се движат в пакет. Именно въпросът какво би се случило при пазарен обрат плаши фондовете от категорията на АТР.
Дания разполага с една от най-добре работещите пенсионни системи в света и е на второ място след Холандия в класацията на индекса Melbourn mercer Global Рension Index. АТР пък винаги ще предлага някаква форма на гарантиран доход на пенсионерите заради важната роля на държавното дружество в датската застрахователна система.
