Созополският остров „Св. Св. Кирик и Юлита” ще бъде превърнат в европейски център за изкуства. Това стана ясно снощи (25 ноември) след среща в Министерството на културата в София между министър Боил Банов и посланикът на Франция у нас – Н. Пр. Флоранс Робин.
За светлото бъдеще на този къс земя Боил Банов ще разчита на френски експерти и затова по време на срещата присъстваха културният аташе Ирина Петреску и директорът на Френския културен институт Клод Шасен. Идеята е грандиозна – островът се превръща в част от артистичната мрежа, свързваща „Лувъра” в Париж и „Лувъра” в Абу Даби.
Припомняме накратко. Споразумението за филиала на „Лувъра” в Абу Даби е подписано през 2007 година. За целта Франция получава над 1 млрд. евро. В тази сума се включва не само правото за ползване на марката „Лувър” за срок от три десетилетия и шест месеца (дотук – 525 млн. щ. долара), но и сериозна логистична подкрепа от страна на Франция – над 300 картини под наем плюс доста сериозен отбор експерти, които да обгрижват безценните творби (още 750 млн. щ. долара).
А какво ще се случи на остров „Св. Св. Кирик и Юлита”? Засега никой не може да прогнозира, защото посланик Флоранс Робин все още не знае какво представлява "обекта" и какви са възможностите този проект да се случи точно там. И това никак не е случайно!
В древността островът е бил духовното средище на Аполония (днес Созопол). Учените са почти единодушни, че тук е била издигната 13-метровата бронзова статуя на бог Аполон, дал името на града, която римският пълководец и проконсул на провинция Македония, след превземането на полиса (76 г. пр. Хр.), откарва в Рим като трофей.
Първото археологическо проучване на острова е през 1904 г. – от френски екип под ръководството на френския консул в Пловдив Дегран, които пристигат в търсене на античната Аполония Понтика.
Резултатите от разкопките са публикувани от археолога Жорж Сьор през 1924 г. във френското научно списание „Ревю аркеоложик“. А откритите антични артефакти са предадени във фонда на Лувъра в Париж. Сред тях са рисувани антични вази от родоско-йонийски тип (XVII – XIX в. пр. Хр.), позлатен венец на тракийски владетел и прекрасен бюст от варовик на аполонийска жена от III век преди Христа.
През 1924 г. на острова започва строителство на рибарско училище за подготовка на професионални кадри. Истината обаче е малко по-различна: по силата на Ньойския договор, на България й е забранено да има военноморско училище и затова то е преместено от Варна в Созопол, където бъдещите морски вълци да бъдат обучавани за… “рибари”.
През 1927 г. "Св. св. Кирик и Юлита" става първият (и засега единствен) остров, който е свързан със сушата чрез специално построен вълнолом.
След 9 септември 1944 г., островът е "връчен" на военноморските сили (ВМС). Въпреки това, през 1965 г. той е обявен за паметник на културата и е включен в границите на резерват „Созопол“.
След 10 ноември 1989 г. на "Св. св. Кирик и Юлита" се настанява… безвремието. Територията му – около 82 декара – трайно буренясва, а 38-те масивни сгради, трите подземни склада и хидротехническите съоръжения, останали от "епохата" на военно-морския страж на социализма и комунизма в милата ни татковина, за нула време сдават багажа пред природните стихии. И се превръщат в блед спомен на славно (уж) минало.
Въпреки че Министерството на отбраната и командването на ВМС нямат възможност да стопанисват базата си, нито пък имат идея в какво "цивилно нещо" да я превърнат и с приходите да кърпят бюджета си, до 2005 г. островът остава забранена зона – за всичко и всички!
През 2007 г., с решение на Министерски съвет, островът е иззет от Министерството на отбраната и е прехвърлен на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Причината е една идея, според която "Св. св. Кирик и Юлита" трябва да се превърне в туристическа атракция за чудо и приказ.
Съвсем естествено, тази идея се оказва ялова. Не защото няма хляб в нея, а защото туристическите "мозъци" не са съобразили два простички факта Откъде ще намерят достатъчно пари, за да адаптират пущинака към изискванията на съвременния турист? И, ако намерят – как многохилядните тълпи ще бъдат съвместени с факта, че островът е паметник на културата от национално значение и е част от архитектурно-историческия резерват "Старинен Созопол"?
Три години по-късно, правителството за пореден път сменя собственика на "Св. св. Кирик и Юлита". Този път островът е предоставен за стопанисване на Министерството на културата. И отново… първосигнално обещание: там ще е най-големия Музей на подводната археология. Ама къде ще е най-голям – на Балканите, в Черноморския регион или в Централна и Източна Европа – така и не стана ясно. Защото пари – за пореден път – не бяха намерени. А за откриване на процедура с цел "събиране" на качествени проекти за финансиране по оперативните програми на ЕС, никой нищо не чу.
Всъщност, идеята за превръщането на острова в културна атракция с подкрепата на Франция, не е чак толкоз нова. Първата ѝ копка, поне за която широката общественост е информирана, датира от края на януари 2019 г., когато пресцентърът на културното ведомство разпространи благата вест:
"Остров "Св. Св. Кирик и Юлита" край Созопол ще се превърне в Световен център на изкуствата с подкрепата на Музея "Лувър". За това се договориха Франк Ристер – министър на културата на Франция, и министърът на културата на България Боил Банов.
Според Франк Ристер, френската страна има възможност и специалисти да направи този проект. По думите му, освен Музеят "Лувър", екип от специалисти на министерството също ще окаже съдействие. Министър Банов каза преди няколко дни, че островът ще бъде музей на подводната археология. „Ще обединим усилия, така че възможно в най-кратък срок нашите екипи, на Франция и България, да започнат да работят“, посочи той.
Министър Банов покани своя колега да посетят заедно Острова и Пловдив – Европейска столица на културата 2019 г., в най-скоро време.
„Ще дойда с най-голямо удоволствие. Интересувам се от подводната археология. Нашето министерство има кораб за изследване на подводната археология, който носи името на изтъкнатия френски писател Андре Малро, министър на културата на Франция в правителството на Шарл дьо Гол. Сега имам честта да работя в неговия кабинет. И ми се иска да направим още един такъв кораб – „Андре Малро 2″, във връзка с 60-годишнината на Министерството на културата на Франция“, заяви Франк Ристер…"
Както е казал народът – мечка се бори от три пъти! Така де, колегите на министър Банов от Обединените арабски емирства две петилетки са работили по проекта "Лувъра в Абу Даби", та ние са две-три години ли искаме да си решим проблема?
Друга важна тема, която обсъдиха вчера (25 ноември) министър Боил Банов и посланик Флоранс Робин бе организирането на трета поред българска изложба в парижкия „Лувър”.Според вече сключено споразумение с музея, френски и български експерти подготвят изложба „Светлини и сенки – изкуство и култура в България през XVI-XVIII век“.
Освен това, от Министерството на културата си сътрудничат с Центъра за модерно изкуство „Жорж Помпиду” и до края на 2020 г. се предвижда там да бъде организирана изложба – като част от по-голям проект, наречен „Колекция българско авангардно и съвременно изкуство“.
По време на срещата, посланикът на Франция изрази възхищението си от културното наследство на Пловдив, станало видимо покрай инициативата „Пловдив – Европейска столица на културата”. Н. Пр. Флоранс Робин информира министър Банов, че след среща с новоизбрания кмет на Пловдив Здравко Димитров е било взето решение Франция да съдейства за обновяването на Ламартиновата къща в Стария град под тепетата.
Припомняме, че в тази къща, построена през 1830 г. от богатия търговец Георги Мавриди, през 1833 г. за три дни отсяда френският поет и политик Алфонс дьо Ламартин. Две години по-късно – през 1835 г., в „Пътуване в Ориента”, той описва българите като приятни и работливи хора – такива, които уважават свещениците си и са вдъхновени от вярата си. А за българките казва, че са живи, грациозни и красиви и са облечени почти като девойките и жените от швейцарските планини.
А какви ще са впечатленията на съвременния французин от България?
На този въпрос с по-определена сигурност ще може да се отговори след честванията на „Дни на България във Франция”. Министър Боил Банов и Н. Пр. Флоранс Робин обсъдиха възможността тази инициатива да се проведе през 2025 година. С други думи – след една петилетка, на територията на цяла Франция, ще бъдат организирани прояви, представящи културата и традициите на България.
