Всеки здравомислещ и християнски грамотен човек не би оспорвал историчността в книгите на Стария (Ветхия) Завет, които са на брой 50, съгласно съвременното наше синодално издание на Библията. През вековете текстът на Стария Завет се е утвърдил не само като свещен за трите световни монотеистични (авраамически) религии, но и като безспорен извор за древната история на народите най-вече в Близкия Изток. Старият Завет дава ценни сведения за фараони и царе, за Асирия, Ниневия и Вавилон и за много други наистина исторически личности и исторически географски понятия.
Но в Новия Завет нещата стоят много по-различно. Там целта на авторите на 27-те книги е била възможно най-убедително да свидетелстват за това, че Исус Христос е Син Божий, Живото Слово и едно от Лицата (Ипостасите) на единния и троичен Бог. Ето защо в Новия Завет само бегло са споменати най-важните общи исторически събития, определящи духа на времето, през което е било земното служение на Исус. От друга страна 4-тия член на Символа на вярата гласи: “(Който) биде разпнат за нас при Понтий Пилат, и страда, и биде погребан”. 12-членният Символ представлява изброяването на основните истини на православната ни вяра във възможно най-кратка форма. Колко забележително и вълнуващо е сливането на истината на вярата и научната истина в личността на Понтий Пилат ! Нещо повече: Съвременният рационален, образован и културен човек би трябвало да няма колебания относно историчността на Новия Завет, защото науката отдавна е установила, че Понтий Пилат е шестия по ред прокуратор (префект) на Юдея по времето на император Тиберий.
Дотук доказахме историчността на Свещеното писание, сиреч Библията. Дали обаче новозаветният разказ за въплътилия се в човек Бог е всъщност само драматична легенда, само един мит или умела световна конспирация, целяща манипулирането и подчинението на човечеството чрез християнските догми ? Има ли неоспорими доказателства за земното съществуване на нашия Спасител, като историческа личност? Точно в този пункт възниква голям проблем: Напълно разбираемо, за хора скептици спрямо религията и за откровени атеисти (тези вторите по западен маниер се наричат с евфемизма “агностици”), Новият Завет не може да послужи за каквото и да е доказателство. Авторите на новозаветните текстове в крайна сметка са възторжени и вдъхновени адепти на Христовото учение и не е възможно да са обективни и безпристрастни свидетели.
В такъв случай, има ли автентичен и достоверен нехристиянски писмен паметник извън Новия Завет ? Да, има ! По ирония на съдбата, точно управлението на въпросния Понтий Пилат подробно е разказано от известния еврейски историк Йосиф Флавий (ок. 37-100 г. сл. Хр.). В неговия обширен труд “Юдейски древности” има текст, наречен от учените “Флавиевото свидетелство”. В XVIII книга на Древностите е написано следното:
“По това време се появи Исус, мъдър човек, ако само следва да се нарече човек. Защото той беше извършител на необикновени дела и учител на людете, които приемаха с радост истинните неща; и привлече към себе си както мнозина юдеи, така и мнозина елини. Той беше Христос. И когато Пилат го наказа с кръстна смърт по обвинение на нашите първенци, не престанаха (според някои: “не го оставиха”) тези, които го бяха обикнали отначало; защото той им се яви на третия ден отново жив, както бяха казали божиите пророци това и много други чудеса за него. Още и досега не се е свършило обществото на ония, които се нарекоха поради него християни”.
Цитатът е от статия на проф. Д-р Б. Пиперов, публикувана в “Църковен вестник” , бр. 8 от 1973 г.
Защо смятам Флавиевото свидетелство за много проблематично? При внимателното му прочитане веднага става ясно, че е “съшито с бели конци”, тоест по-късно вмъкната фалшификация. Свидетелството звучи като някакъв своеобразен прототип на Символа на вярата. Ясно прозират сложните за разбиране християнски догми, оформени чак в IV-ти век сл. Хр. – че Исус Христос е Богочовек, възкръснал телом, а не като някакъв дух, и че старозаветните пророци са предсказали идването Му. Еврейският историк Йосиф Флавий, макар много образован, в никакъв случай не е бил ранен християнски апологет !
Но Йосиф е оставил автентични сведения за двама ключови персонажи от Новия Завет. За единия, самият Йоан Кръстител, има достатъчно убедително описание. Там няма сведения за Исус. Другият е Яков, брат Господен, който само мимоходом е споменат. Той е същия Яков, наречен Справедливия, в книгата “Деяния на светите Апостоли” от Новия Завет!
Разказът на четиримата евангелисти Матей, Марк, Лука и Йоан е в колизия с “Юдейски древности” , защото те между другите неща наблягат и на голямата популярност на Исус сред народа. Незнанието на Йосиф Флавий за Него не трябва да смущава вярващия православен християнин. През ония далечни времена народът на Юдея (евреите) е бил в особено екстатично състояние на всеобщо очакване на техния Месия, за да ги избави от властта на Рим. Появили се скитащи самозвани проповедници и лъжемесии, на които Йосиф, вещо познаващ тогавашните еврейски религиозни течения, не е обръщал никакво внимание. Може би той е имал подобно отношението и към Исус Христос и неговите ученици-апостоли.
Това, за което апелирам с настоящата кратка статия е следното: Истините на християнската вяра не е възможно и е вредно да се доказват чрез истините на науката, дори когато тя е дял от хуманитарната такава. И обратното: При научните истини е особено вредно да си помагаме с “божествените енергии и вибрации”.
Или както е казал Блез Паскал: “Сърцето има основания, които разумът не познава”!
Иван Симеонов













