Ловеч е уникално място за туризъм и отдих. Множество са забележителностите, с които градът привлича. Да си спомним само Покритият мост на Кольо Фичето. Една друга забележителност е Старата градска баня "Дели Хамам".
Преди дни от Община Ловеч съобщиха, че градът участва в годишните Балкански награди 2019 г. в категория "Туристически атракции" именно с този обект.
Градската баня, строена през XVI-XVII век, е архитектурно-строителен паметник с национално значение. Нейното разпределение е сходно с плановите схеми на всички построени по това време сгради с подобно предназначение. Смята се, че това е последният турски хамам, използван като хигиенна баня в страната. Характерната архитектура се вписва в цялостния облик на квартал "Вароша", а куполът последователно преминава през три барабана – осмоъгълен, 16-ъгълен и кръгъл, всеки със собствен покрив и корниз. На върха се издига цилиндрична отвътре и шестстенна отвън лантерна. Банята е с уникална система за затопляне на водата /хипокауст/, позната и прилагана при изграждане на подобни съоръжения още в античността. Общата площ на терена е 1060 кв. м, застроената площ на основата на сградата е 351 кв. м, а на помощните постройки – 58.50 кв. метра.
Водата за банята е идвала по тръбопровод от глинени тръби от Липака и от още два извора. Водните пари се поемали от каналите-отдушници. В топлите помещения имало специално устройство на подовете и стените. Подовата настилка се състои от големи и дебели мраморни или друг камък плочи или от тухли /бипедални, със страни дълги по две стъпки, които са поставяни върху колонки от тухли или дебели глинени тръби/. Така под пода на топлите зали имало пространство високо около 1 м, в което се пуска топъл въздух. Тази отоплителна инсталация се нарича хипокауст – буквално "отопление отдолу". По същия начин имало монтирано отопление и на стените. Каменните плочи били закрепвани на разстояние от стените на около 10 см с помощта на дълги железни клинове. Специални фурни вън от сградата стоплят нужния за отопление въздух и го пускат нагоре към пода и стените. Други пещи топлят водата, нужна за топлите басейни.
Сградата е изцяло с каменна зидария, с дебелина на външните зидове 100-120 см и вътрешни с дебелина 80-90 сантиметра. Отворите за вратите и прозорците са с малки размери от 60 до 120 сантиметра. Непосредствено до банята е долепена пещта с принадлежащите й помещения и склад за въглища. Голямото приемно помещение – съблекалня, е квадратно в план и завършва с полусферичен масивен купол на 10 м височина от пода. На върха е издигната цилиндрична отвътре и шестстенна отвън латерна, на която вътрешния диаметър е 1.50 м и на всяка стена има по един прозорец. Отвън купола преминава последователно през три барабана, осмоъгълен, шестнадесетоъгълен и кръгъл, всеки от тях със собствен покрив и корниз. В помещението е имало шадраван. В средата на всяка от четирите стени има по една ниша, засводена с островръха арка. От приемното помещение се влиза в първото от помещенията на същинската баня. Засводено е с елипсовиден купол, като стените минават направо в свода. Във върха на свода са оставени кръгли вентилационни отвори. Централната къпалня е разделена на три части. В средата се издига по-висок полусферичен купол. Двете странични крила са покрити с по-ниски четвъртсферични куполи. В куполите са оставени звездовидни отвори за вентилация. Помещенията на пещите са със същите дебели каменни стени, засводени с полуцилиндрични сводове.
През 2014 г. Банята е изцяло реставрирана по проект, финансиран от ОПРР.
