Потребителите на ток получават повече права, но не и в България

Парламент комисия по енергетика Иван Иванов

Зелените политики вече дават отражение върху енергетиката. Европа преживява енергийна революция. Тя е по отношение на начините за производство на ток от възобновяеми източници. Светът се ориентира към изграждане на т.нар. „умни мрежи" (smart grids), които да оптимизират преноса на електроенергия и да намалят разходите. Тези мрежи позволяват „складиране“ на електроенергия за определени часове от денонощието, когато има излишък, за да може да се ползва през други, когато е необходима.

Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов, който взе участие във форум за климата в Дома на Европа в София, обясни, че чрез новите схеми на пазара на ток всеки европеец ще може да произвежда и и продава ток в своя имот. Иванов подчерта, че потребителите получават все повече права. За съжаление обаче в България все още не е така. У нас тепърва трябва да стане ясно, че въглищните централи са с органичен хоризонт, защото цените на въглеродните емисии растат. 

"Няма ясна визия от страна на изпълнителната власт за тези процеси", смята Иванов.

През 2011 г. бе приета енергийна стратегия, която изтича през 2020 г., но не е разработена алтернатива. На 18 юни пък Еврокомисията разкритикува националния интегриран план на България "Енергетика и климат" до 2030 г. Според ЕК нашият план е неамбициозен, поставящ по-ниски от европейските цели за повишаване на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност в Общността и прекалено общи цели за решаване на климатичните проблеми. Дори и тези цели обаче не са подплатени с конкретни инвестиционни планове с оценка за необходимите вложения за повишаване на енергийната сигурност на страната. Оказа се, че правителството не е предложило ясен план за спиране на субсидирането на сектора и за подпомагане на социалноуязвимите при прехода към по-чиста икономика.

Председателят на КЕВР подчерта, че в момента у нас няма воля за отказ от въглищните централи. Например Германия до 2038 г. ще се откаже окончателно от тях, а България ще и се наложи още по-рано – през 2025 г., когато тези централи вече няма да отговарят на стандартите. Според експерта необходимо е да започне дискусия. Премиерът Бойко Борисов преди две седмици за пръв път спомена за такава дискусия и за важността на здравето на хората. 

Въглищните централи имат алтернатива. Сценариите са различни. Имаше предложение на територията на "Марица изток" да бъдат изградени соларни паркове. Френски експерти пък предложиха там да бъдат направени малки ядрени централи. Предлага се и централите да минат на природен газ. 

Без значение какъв вариант ще бъде избран, Иван Иванов смята, че най-важното е българското общество да разбере, че темата за климата е важна и да не допуска заинтересовани лица да спекулират, че въглищните централи ще издържат още 60 години, а затварянето им ще остави хората без работа. 

 

 

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Одобрявате ли въвеждането на нов стандартизиран скрининг за проследяване на развитието на децата от ранна възраст?

Подкаст