До края на годината остават броени дни и много водещи експерти и журналисти правят преглед и рекапитулацция на събитията в секторите, които наблюдават. А и равносметка на очакванията си. Един от тях е Ник Бътлър – енергиен коментатор на "Файненшъл таймс" и председател на Института за политика на Кралския колеж в Лондон. В статия, публикувана на 16 декември, Бътлър споделя какво го е изненадало на енергийния пазар през отиващата си 2019-а – мнение, което предлагаме на читателите на banker.bg.
Повечето събития на глобалния енергиен пазар се случиха точно според прогнозите. Не липсваха обаче и изненади, които подчертават усещането за несигурност, обхванало сектора.
Котировките на петрола, доставките на газ и търсенето на въглища следваха очертаните посоки – доставките бяха обилни, цените останаха ниски.
Иран обаче, за който очаквах да в доминира новините през 2019-а, преживя още една година на натиск и санкции и остана влиятелна и подривна сила в Близкия изток. Санкциите постигнаха частичен успех. Те орязаха износа на черно злато до 350 хил. барела дневно през ноември и редуцираха националния доход до размери, които започнаха да провокират масово недоволство и протести в страната. Пазарът обаче не реагира на свиването на иранския износ.
Атаката с дронове и ракети на ключовия център за производство на петрол Абкаик в Саудитска Арабия през септември нанесе сериозни поражения на петролните инсталации в кралството и отне 5 млн. барела на ден от световните доставки на черно злато, според оценката на експертите. Въпреки това прогнозираният рязък скок на цените на горивото не се случи, до голяма степен и заради решението на Рияд да не нанася ответен удар на Техеран, посочен като отговорен за ударите от голяма част от представителите на международната общност. Този случай остава недовършен, така че вероятността за открит конфликт между Иран и съседните държави, а и вътре в Ислямската република, продължава да е една от основните причини за надвисналата несигурност над енергийния пазар.
Живеем в епохата на изобилие от гледна точка на енергийни доставки, което обаче не означава, че енергийната сигурност е гарантирана. За големите вносители, чийто лидер вече е Китай, купувал през ноември по 11 млн. барела петрол дневно от останалия свят, зависимостта от региони с конфликти остава сериозен риск.
Показателен случай в този смисъл е Венецуела – един от най-сериозните навремето нефтени производители в света, където икономическият хаос не доведе до смяна на властта. Хиперинфлацията е петцифрена, а недостигът на храни и лекарства – крещящ. Опитите на местната опозиция, подпомагана от САЩ, а и от ред европейски правителства, да свали насилствено от власт президента Николас Мадуро, пропаднаха. Производството на петрол в страната падна с 1.75 млн. барела дневно през последните три години, което се отрази в аналогичен обем и на износа. Случващото се в латиноамериканската държава е трагедия за населението й, но всъщност оказа незабележимо влияние върху глобалния пазар на черно злато.
Може би най-важното между неочакваните събития през 2019-а бе трансформирането на дебата за климатичните промени в основен политически въпрос както в Европа, така и в САЩ. Същността на нещата не се е променила. Въглеродните емисии продължават да набъбват заплашително заради ръста на енергийното потребление в най-големите световни стопанства, основно в Китай и в Индия, които остават силно зависими от използването на въглищата. Масовите протести на природозащитниците, харизматичната роля на Грета Тунберг и очевидните доказателства за последиците от обратите в климата на земята, изостриха вниманието на обществеността към природните катаклизми далеч по-силно, отколкото през миналата година. Мълчанието по темата обаче не бе последвано от сериозен напредък за намиране на решение на проблемите. Демонстрира се единствено усещане за животоспасяващи акции в ограничен брой добре развити и сравнително богати държави. Но персоналното поведение и детайлната обществена политика все още не са в синхрон с тези убеждения.
Броят на купените мощни коли продължава да надхвърля значително електрическите превозни средства. Например, през последните четири години във Великобритания съотношението на тези продажби е 37:1. Увеличава се и броят на полетите – Китай планира да построи допълнително 200 летища през следващите 15 години и дори аерогарите в Европейския съюз се разширяват, за да се справят с ръста на въздушния трафик, оценяван на 6% годишно.
Световният отговор на природните катаклизми засега акцентира върху далечната задача за постигане на "нулеви нетни въглеродни емисии" до 2050-а или по-рано – политика, която не е облечена в детайлно съдържание, но получи съществен тласък през последните 12 месеца, за да завладее вниманието на правителства, компании и инвеститори.
За енергийния бранш затруднението е, че тази политика и пазарните реалности все още се движат в различни посоки. Като цяло секторът се адаптира успешно – компаниите свикват да работят с ниски цени, новите пазари се разрастват и технологиите трансформират операциите и създават цели нови области от възможности, особено в сферата на възобновяемите източници на енергия. В средносрочен план обаче бъдещето е неясно. Необходимите инвестиции за посрещане на растящото търсене са застрашени от несигурността, обвиваща политиките, които ще са в сила когато тези източници започнат да носят печалба. И събитията от 2019-а само допринасят за тази несигурност.
