Кипърският Фонд за социално осигуряване (Social Insurance Fund) преминава през мащабна реформа, която има за цел да прекрати практиката на държавата да тегли заеми от него. Преминава се към независим инвестиционен модел.
Управлението на бъдещите годишни излишъци (които се очаква да достигнат около 1 милиард евро годишно) ще бъде иззето от Министерството на финансите. Средствата ще се управляват от независим орган, с което фондът ще се превърне в същински инвестиционен фонд за гарантиране на бъдещите пенсии.
Освен това ще се спре държавното кредитиране. Правителството замразява натрупания до момента държавен дълг към фонда (в размер на около 12 милиарда евро) и разработва план за неговото погасяване.
Такъв законопроект е планиран за внасяне в парламента, като целта е той да бъде приет и влезе в сила през 2027 година.
Кипърският фонд за социално осигуряване разполага с активи от около 12 милиарда евро, които представляват държавен дълг към фонда, натрупан през годините. Освен това системата генерира излишъци, като се очаква дългосрочните ѝ резерви да достигнат между 50 и 60 милиарда през следващите 50 години.
Къде е Кипър, къде сме ние? Средствата в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система у нас (известен като Сребърен фонд) възлизат на 2.296 млрд. евро (около 4.49 млрд. лева) по официални данни на Министерството на финансите. Сумата е депозирана в Българската народна банка. Тези активи са част от фискалния резерв на страната и се управляват консервативно. Казано просто – те не се инвестират, забранено е. А това води до декапитализация на фонда.
Кипърският пример е последващ. Той копира една правилна стратегия за подобни структури от северна Европа. Държавните пенсионни фондове на Стария континент упражняват своята „активна собственост“ чрез гласуване в общи събрания, директен диалог с ръководствата на компаниите и строг етичен контрол на инвестициите. Те използват огромния си финансов ресурс, за да налагат екологични, социални и управленски стандарти и да изискват дългосрочна устойчивост от компаниите.
Ярък пример е Норвежкият държавен пенсионен фонд (NBIM). Като най-големия суверенен пенсионен фонд в света (управляващ над 1.6 трилиона долара), той притежава акции в хиляди компании глобално. Фондът гласува на хиляди публични събрания всяка година, като активно изисква минимум 30% представителство на всеки пол в бордовете на директорите, по-добра независимост на борда и прозрачност при възнагражденията на висшия мениджмънт. Чрез своя независим Съвет по етика, фондът изключва от портфолиото си компании, замесени в тежки нарушения на човешките права, системно замърсяване или производство на определени оръжия.
Холандският пенсионен фонд (ABP) е най-големия пенсионен фонд в страната. Той управлява около 600 милиарда евро и използва преки преговори с компаниите. Фондът е водещ участник в инициативата Climate Action 100+, където директно натиска големи корпорации (като циментовия гигант Holcim) да приемат стратегии за намаляване на въглеродните емисии в съответствие с Парижкото споразумение.
Датският фонд (ATP) използва своето влияние, за да гарантира, че компаниите, в които инвестира в Дания и чужбина, спазват добрите корпоративни практики, данъчна прозрачност и социална отговорност. При установяване на противоречащи практики, фондът стартира диалог за промяна на курса, преди да прибегне до крайната мярка – пълно разпродаване на акциите.
Тези фондове демонстрират, че вместо пасивно да следват пазарните индекси, действат като коректив, който изисква от корпорациите етично управление в полза на милионите си пенсионери. А нашият Сребърен фонд се управлява консервативно чрез Управителен съвет и средствата му се държат основно в БНБ и Държавни ценни книжа (ДЦК) с цел елиминиране на инвестиционни рискове.
Неотдавна Министерският съвет прие дългосрочната инвестиционна политика на фонда и средносрочната стратегия за инвестиране за периода 2026-2028 година. Основната идея е запазване на консервативния подход: беше потвърдено, че управлението на парите остава предпазливо, за да се гарантира сигурността на натрупания ресурс и да се избегнат загуби.
За пореден път обаче беше премълчано, че загубите са перманентни от гледна точка на покупателната способност на средствата в него. Защото депозирането им от 2007 г. насам, когато е създаден фондът, носи лихви близки до нулата, а годишните инфлации понякога се измерват и с двуцифрени числа.
Не беше коментиран и фактът, че с редица административни мерки той на практика е лишен от приходоизточниците си – приватизация и концесии. Никой не обръща внимание и на разходо-покривния модел на българската пенсионна система, на която Сребърният фонд е резерв. Структурната заплаха на модела е свързана с трайното влошаване на съотношението пенсионери – осигурени.
Това е най-фундаменталният и дългосрочен риск пред българската пенсионна система, коментира финансистът Бисер Манолов. Моделът „Pay-As-You-Go“ (PAYG) – разходопокривен тип – работи на принципа, че текущите осигурителни вноски на работещите финансират текущите пенсии. Той е устойчив само докато броят на осигурените (вносители) е достатъчен спрямо броя на пенсионерите (получатели) и докато икономиката расте. Когато съотношението пенсионери/осигурени започне трайно да се влошава, системата влиза в структурна криза: приходите от вноски не стигат за покриване на разходите, дефицитът расте, а държавата трябва да налива все повече средства от общия бюджет.
