Отишлата си година мина под знака на европейските и местните избори. Това обаче не попречи да ни бъде сервирана традиционната порция от скандали. Оставките, партийните раздели и далаверите с евтини апартаменти не подминаха Сградата на съединението. Някои от тези разправии ще продължат да кънтят и през 2020-а, а на други очакваме развръзката.
Социалистите 3 месеца отсъстваха от парламента
Разгневена, БСП реши да бойкотира пленарните заседания и като започна от февруари та чак до края на май. Три месеца опозицията отсъстваше заради сблъсъка с управляващите около промените в Изборния кодекс. От партията на Корнелия Нинова поставиха 3 условия, за да се върнат на работа – избор на нов състав на ЦИК, възстановяване на преференциите и ново обсъждане на машинното гласуване. После обаче се заеха с предизборната си кампания и вътрешнопартийните си проблеми.
Евтини апартаменти
Докато столетницата никаква я нямаше в Народното събрание и предизборната кампания за местния вот беше в разгара си, гръмна най-големият политически скандал за 2019-а – "Апартаментгейт". Хвърчаха оставки и обвинения. Заради закупени жилища на цени под пазарните, една след друга се оттеглиха от сладките си позиции няколко ключови фигури.
Най-знаковата "жертва" без съмнение бе Цветан Цветанов. Вторият в ГЕРБ напусна парламента, а след евроизборите – и всички партийни постове. На светло излезе информацията, че той разполага с 240 квадрата луксозен апартамент, който успял да купи от строителната фирма "Артекс" на 4 пъти по-ниска от пазарната цена. Жилището има и собствен асансьор. Цветанов се опита да обясни, че е заменил два стари свои апартамента и е доплатил, за да се сдобие с луксозния имот. Противниците му обаче бяха безмилостни – на практика имотите му наистина намалели с един, но паричната стойност на имуществото му се покачила, тъй като замяната била извършена на стойността на данъчната оценка на новото жилище.
В крайна сметка "Вторият в ГЕРБ" подаде оставка, ама си запази луксозната придобивка с частния асансьор. А овакантеното място на председателя на управляващата партия в парламента зае Даниела Дариткова.
След Цветанов в скандала лъсна и името на правосъдния министър Цецка Цачева. Тя отрече да се е сдобила с по-евтино жилище, тъй като го закупила на груб строеж. Дори развълнувано сама поиска проверка. И, виж ти, оказа се, че "имотчето" й не е просто по-евтино, а 4 пъти по-евтино от обичайното.
Бившият министър на правосъдието не пожела да се върне като депутат в Народното събрание. Молбата й за отказ от депутатското място бе подадена в деловодството на парламента в същия ден, в който бе гласувана оставката й в Министерския съвет и на нейно място беше избран един още по-голям правен експерт – бившият председател на правната комисия Данаил Кирилов.
Оставка като депутат подаде и председателят на парламентарната комисия по енергетика Делян Добрев. Наложи му се да си тръгне след информацията за покупки на имоти на ниски цени от негови близки. Мястото на Добрев зае Валентин Николов.
Следващите "герои" в "Апартаментгейт" бяха бившият министър на културата и депутат от ГЕРБ Вежди Рашидов, председателят на НФСБ и настоящ зам.-председател на парламента Валери Симеонов, коалиционният партньор на Симеонов и военен министър Красимир Каракачанов, депутатът от ГЕРБ Пламен Тачев. При тях обаче оставки нямаше.
Всъщност парламентарната група на БСП също имаше участие в скандала. Изникнаха въпросителни около имотите на депутатите Крум Зарков, Валери Жаблянов, както и около къщата за гости на колежката им и водач на евролистата на социалистите Елена Йончева. Партията обаче скромно се въздържа от шумни изяви, а партийците – от напускане на постове.
Скандалът не попречи на ГЕРБ да спечели евроизборите. Но по-важното е, че
Делян Пеевски се появи а парламента
ДПС изпрати трима свои представители в Брюксел, само че Пеевски отново предпочете да си остане в нашето (или може би в неговото?) Народно събрание и изненадващо след евровота се появи там. И то цели два пъти. Такова нещо не се беше случвало от 2017 година.
Волен Сидеров обаче изпадна в немилост
Лидерът на "Атака" претърпя сериозно поражение през лятото. Изключиха го от парламентарната група "Обединени патриоти" заедно със саратниците Десислав Чуколов и Павел Шопов. От ръководствата на НФСБ и ВМРО аргументираха решението си с това, че атакистите системно отказвали да участват в съвместната работа.
"Освободеният" Сидеров се впусна в битката за столицата и стана общински съветник. В навечерието на местния вот напомни за първите си политически изяви, като предизвика скандал в предаването "Референдум" на БНТ. Ден по-късно "Атака" безуспешно щурмува сградата на обществената медия, заради забраната Сидеров да не участва в предавания, докато не се извини. Но явно формацията е изгубила доста от някогашния си потенциал, докато се увърташе около властта.
Бисер Петков си тръгна, този път наистина
Социална държава ли е България?
Малко преди социалният министър Бисер Петков да се раздели с поста си, КТ "Подкрепа" организира протест срещу намеренията на правителството от 1 януари тази година първия ден от болничните да е за сметка на служителите.
Страстите се нажежиха и заради коментарите, че сумите, натрупани в задължителните частни пенсионни фондове, могат да се окажат недостатъчни, което ще е причина хората да вземат по-малки пенсии, отколкото ако се осигуряват само в Националния осигурителен институт.
Недоволство имаше и от страна на социалните работници. Те поискаха увеличение на заплатите им с 40 процента, но Петков категорично ги отряза.
Няколко протестни шествия пък се състояха заради оттеглената Стратегия за детето. Най-вече заради текстове от документа, вмъкнати в закони, които ще влязат в сила тази година. Проблемен се оказа най-вече Законът за социалните услуги. Народните представители от "Атака" дори внесоха проект за отмяната му, а и Светият синод застана срещу него. Уж всичко затихна, но само докато "проблемните" текстове не се появиха отново в Закона за социалните услуги.
Бойко Борисов видя, че Петков трудно удържа фронта и реши в края на 2019-а да се раздели с него. Година по-рано, след разговор с премиера, министърът "развя бялото знаме", защото смятал, че е в невъзможност да овладее разрастващия се протест на майките на деца с увреждания. Тогава обаче протестиращите се застъпиха за него и му се размина, но не и на един друг управник.
Валери Симеонов се оказа "жертва" на майките
След като подаде оставка като вицепремиер заради протестите на майките на деца с увреждания, които нарече "кресливи жени с уж болни деца", лидерът на НФСБ Валери Симеонов се върна на депутатската банка. Но през 2019-а, сякаш като за компенсация, го избраха за заместник-председател на парламента. Майките отново се активираха и настояха патриотичният водач да се оттегли и от тази позиция, заедно с всичките 118 депутати, гласували за него. По традиция народните представители се направиха на разсеяни, а колкото до самия Симеонов, той продължава да се изживява като жертва. Според него през 2018-а всичко било продукт на злостна медийна кампания, а през 2019-а имало намеса в парламентарната демокрация.
Партиите за малко сами да се закопаят
Един скандал, започнал още през пролетта, набрал скорост през есента, явно ще продължи с пълна сила и през 2020 година. Темата с партийните субсидии стана гореща за депутатите по време на предизборната кампания за евровота, когато се разбра, че през 2018-а партиите са вземали не по 11, а по 13.23 лева на глас. След изборите на 26 май Министерският съвет внесе законови поправки, с които политическите формации да върнат надвзетите пари за последните три години. А през юни премиерът Бойко Борисов се появи в парламента и в свой стил предложи субсидията да бъде намалена на лев. Бюджетната комисия разбира се одобри предложението и то още същия ден.
От своя страна, при една от двете си появи в сградата на Народното събрание, депутатът от ДПС Делян Пеевски заяви, че Движението няма да подкрепи предложението на ГЕРБ за партийна субсидия от 1 лев и че ще гласува тя да стане 0 лева.
Щеше да стане още по-интересно, ако някой бе скочил с предложението партиите от статуквото не да взимат, а да дават пари на държавата, но такъв народен трибун не се намери. Прието бе финансирането да се намали на 1 лев с възможност за неограничена подкрепа от бизнеса.
През декември БСП се ококори и предложи 8 лева на глас. Предложението бе внесено между двете четения на Закона за държавния бюджет в преходните и заключителни разпоредби на Закона за политическите партии. Освен левицата "за" гласуваха и "Обединени патриоти", но това не помогна. Нещо повече, в създалата се суматоха в залата беше отхвърлен и текстът за 1 лв. партийна субсидия, който бе заложен в проектобюджета за 2020 от управляващите и приет от бюджетната комисия.
От ГЕРБ поискаха прегласуване, но и то не помогна и така на практика партиите останаха с 0 лева субсидии от държавата и изцяло зависими от бизнеса. Естествено, за твърде кратко. Просто на народните избраници им беше необходимо време, за да се ориентират и да нагласят нещата така, че партийната субсидия за 2020-а да е 8 лв. на действително получен глас.
ДПС не участва в "заверата" и напусна пленарната зала. От движението заподозряха сделка между ГЕРБ и левицата. Лидерът на НФСБ Валери Симеонов пък заподозря такава между управляващите и ДПС.
По всичко личи, че след ваканцията парламентът отново ще прекроява партийното финансиране. Тази тема не дава покой на депутатите. Конкретно "Обединени патриоти" подготвят законови промени, предвиждащи партиите да не получават пари от бизнеса, а да бъдат финансирани от държавата (тоест от нас), като субсидията има таван от 5 или 6 милиона.
