Следователят от Софийската градска прокуратура Бойко Атанасов осъди МВР да му плати 4000 лева обезщетение за незаконно подслушване. Това е решил състав на Софийския градски съд (СГС) с председател Росен Димитров по делото, което магистратът заведе преди две години, показа проверка на „Лекс“. Искът на Атанасов е по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и е заради незаконно използваните срещу него специални разузнавателни средства (СРС) в продължение на два месеца.
През есента на 2011 г. тогавашният директор на ГДБОП Станимир Флоров е поискал срещу Атанасов да бъдат приложени наблюдение, подслушване и проследяване. Искането е било отправено до тогавашния председател на Софийския окръжен съд Владимир Иванчев, който почина на следващата година. Той е разрешил използването на СРС, които 5 години по-късно Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства констатира, че са неправомерно използвани. Атанасов сам поиска бюрото да провери дали е бил незаконно следен, след като още през 2013 г. бил предупреден от тогавашния градски прокурор Николай Кокинов, че има план да бъде арестуван.
До задържане на следователя така и не се стигна, а след това бюрото констатира, че не е имало данни той да е съпричастен към разследваните престъпления, а разрешението за използване на СРС е било дадено от некомпетентен орган, тъй като искането е трябвало да бъде изпратено до председателя на градския съд и само той e имал право да даде разрешение.
Атанасов първоначално заведе делото срещу прокуратурата и окръжния съд, но то беше прекратено. Последният му иск вече беше срещу МВР, което е отговорно за незаконното подслушване, след като го е поискало. Следователят обжалва прекратяването на делото срещу окръжния съд, но върховните съдии също бяха категорични, че „на принципа на риска“ ответник по дело за незаконно подслушване по ЗОДОВ може да е само органът, който го е инициирал и поискал, а не съдът, който е дал разрешението.
В крайна сметка Атанасов заведе иск за 151 000 лева срещу МВР. От министерството пък са изтъкнали, че ГДБОП е отделно юридическо лице и претенцията трябвало да е насочена към него, а отделно я намирали за недопустима, тъй като погасителната давност била изтекла.
В решението си съдия Димитров пише, че дирекцията е част от МВР и затова министерството е ответник по делото, а давността от 5 години не е изтекла, защото тя започва от момента, в който Атанасов е научил, че е незаконно следен, а това е станало през 2016 г., когато е бил уведомен от бюрото. Съдът обаче уважава иска на Атанасов само до 4 000 лева, защото той не е представил никакви доказателства за степента, в която му се е отразило незаконното следене, а единствено е посочил, че са били нарушени правата му на лична кореспонденция и частен живот и са уронени честта и достойнството му.
Вместо доказателства за това как му се е отразило незаконното следене, след като е разбрал за него, той е твърдял пред съда, че му е бил създаден образ на „следовател на олигархията“ и това е попречило на професионалното му развитие. Пред съда той е посочил, че е известен критик на ръководството на прокуратурата, както и че срещу него бяха образувани и дисциплинарни дела, по които му беше наложена забележка и му беше намалена заплатата.
Според Атанасов незаконното подслушване имало отношение и към неуспешните му опити да оглави районната, градската и Апелативната специализирана прокуратура, включително и да се кандидатира за главен прокурор. Според съда обаче тези факти нямат никакво отношение към неправомерните СРС-та.
