Според официалната статистика, около 70% от пътната маркировка е под всякаква критика. Или не се вижда – дори по пладне през лятото, или изобщо я няма.
Според неофициалната статистика, около 90 % от пътната маркировка – без значение дали се вижда или е „изветряла“ – е изпълнена с нискокачествени и екологично вредни бои.
Този проблем нито е нов, нито някой е забранил публичното обсъждане на темата. И по времето на т. нар. социализъм, и преди влизането ни в ЕС, и сега.
В нормалните държави членки на ЕС, лошото качеството на пътната маркировка бе признато за едно от най-коварните оръжия в т. нар. война по пътищата още преди две десетилетия. И на теория, и на практика. У нас това признание бе направено с половин уста. В смисъл такъв, че нормативната уредба бе хармонизирана с европейските стандарти, но на практика продължихме да си я караме по старому.
Резултатите са видими и с невъоръжено око.
Според статистиката, около 60% от републиканската пътна мрежа (общо 19 393 км.) е в лошо и незадоволително състояние, а останалите 40% са в добро състояние.
Доколкото човек може да схване какво се крие зад служебния речник на българския чиовник, тези данни се отнасят единствено до следните базови характеристики: дупки, бабуни и кръпки по асфалта, „гърбав“ и „издупчен“ паваж, криви или отнесени от вятъра пътни знаци, затлачени канавки, намачкани или стърчащи мантинели.
Колкото и да е странно, състоянието на пътната маркировка явно не влиза в тази класация. В противен случай данните за състоянието на пътищата щяха да са други: 75% лошо, 20% задоволително, 5% – добро и много добро.
Освен това, по никому неизвестни причини, т. нар. съответни ведомства мълчат за маркировката в населените места. От време на време се говори за София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе, но за „редовите“ градчета и села в останалите 261 общини се говори като за покойник: или добро, или нищо! Нищо, че голямата вина за половината от натрошените и убити пешеходци (най-малко) е на липсващата или некачествена пътна маркировка.
Толкоз с „топлите“ уводни думи.
От професионална гледна точка, боите за пътна маркировка са три вида: акрилати, студени пластици и термопластици.
В нормалните държави членки на ЕС, акрилатите и студените пластици отдавна са изхвърлени от употреба, защото са нетрайни, опасни (заради ниския коефициент на сцепление) и екологично вредни.
В България обаче е тъкмо обратното. Някой може и да не се съгласи с тази констатация, но такива са фактите.
През май 2019 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ обяви обществена поръчка за полагане на нова маркировка по републиканските пътища. Общата цена е 63 млн. лв., а изпълнителите имат право да използват три вида материали – акрилатна боя, студен спрей пластик, спрей термопластик структурен пластик (т. нар. шумна маркировка).
Откъде идва съмнението, че магистралите и шосетата ще бъдат „нацвъкани“ с нетрайни и опасни боички?
Просто е – акрилатите и студените пластици са евтини, т.е. вноса и нашенското производство вървят почти на едни цени. Докато термопластиците, които са качествени и безвредни за хора, добитък и природа, са скъпи и вносни.
Единственият начин цената им да падне е разкриване на българско производство, но засега това няма как да стане. Защото… държавата не разрешава. Или по-скоро – „едни“ чиновници на държавна заплата!
