Вече трета година Агенцията по вписванията по най-категоричен начин не желае да изпълни влязъл в сила съдебен акт.
Става дума за решение на Великотърновския апелативен съд от ноември 2017 г., с което въззивните магистрати постановяват увеличението на уставния капитал на „Дунарит“ АД да бъде вписано в Търговския регистър. Това решение е окончателно и подлежи на незабавно изпълнение. Или поне така пише в ГПК от време оно.
Преди две петилетки, в кулоарите на Върховната касационна прокуратура, вървеше една приказка по адрес на тогавшния главен прокурор: „Тук няма НПК, няма НК. Има каквото каже г-н Никола Филчев!“
Днес в Агенцията по вписванията и подопечния й Търговски регистър е същото: „Няма ГПК, ТЗ (Търговски закон – бел. ред)! Има каквото каже…“
И тук идва ред на същински интересното: кой е тоз чутовен юнак, дето от три години принуждава чиновниците от агенцията да нарушават и конституцията, един кодекс и няколко закона – едновременно и съвсем безнаказано?
Кашата е… тотал щета!
Увеличаването на капитала на „Дунарит“ АД е разрешено от Великотърновския апелативен съд с Решение № 37 от 13 март 2107 г. по въззивно търговско дело № 25/2107 г. Актът е влязъл в сила година и три месеца по-късно, когато състав на Върховния касационен съд – с Определение № 273 от 14 юни 2018 г. – отказва да образува касационно дело и на практика архивира случая завинаги.
Нищо подобно.
От онази светла (уж) дата до ден днешен, Агенцията по вписванията най-малко 10 пъти е отказала да впише увеличаването на уставния капитал на „Дунарит“. По искане на няколко държавни „субекта“ – Комисията за защита на конкуренцията, Държавната консолидационна компания, синдиците на КТБ и КПКОНПИ .
На пръв поглед, аргументите, с които държавните структури „подкокоросват“ Агенцията по вписванията да нарушава конституцията и ГПК, звучат… автентично, да речем:
– В София върви съдебен спор между „Емко“ АД (от една страна) и КЗК (от друга) на тема „Влизането на „Емко“ в Дунарит“ застрашава ли българския пазар от монополизиране или не“. Този спор не само не е прикрлючил, но и няма никакви изгледи това скоро да се случи.
– ДКК стопира увеличаването на уставния капитал на „Дунарит“, защото иска по партитата на оръжейната фирма да бъде вписан „залог на търговско предприятие“ . Заради едни 50 млн. лв., които „Дунарит“ са си платили на ДКК отдавна, но парите така и не е ясно къде са. Или поне никой не казва, както ще стане ясно по-нататък.
– Синдиците на КТБ също са против увеличаването на капитала, защото продължават да търсят „едни пари“, източени от фалираната банка като кредити. Това е хубаво, но незаконно. Защото те много добре знаят, че въпросните длъжници отдавна нямат нищо общо с „Дунарит“, а производствата по вписване на „нещо си“ нямат нищо общо с производствата около банковата несъстоятелност.
– КОНПИ/КПКОНПИ – ад под небето! Само така може да бъде наречена претенцията на тази комисия, според която Цветан Василев бил купил „Дунарит“ с мръсни пари. А че той е купил оръжейната фирма от държавата,че сделката официално е сключена с договор, под който стои подписа на изпълнителния директор на държавната Агенция по приватизация. Тогава възниква въпросът къде е "спала" държавата по това време? И дали държавата още тогава е била длъжна да провери произхода на тези пари…?! А, че днешният собственик „Емко“ АД, който по това време не е имал нищо общо с цялата тази история попадна под лупата на ДАНС, откакто тази агенция съществува (2007 г.), за да отговаря на всичките тези въпроси – нямало никакво значение. Напротив има. Дори и по една семпла причина: ако КОНПИ/КПКОНПИ са имали и продължават да имат някакви притеснения около „Дунарит“ – да питат днешния собственик на „Емко“ откъде са му парите за за покупката на „Дунарит“ !
За всичките тези абракадабри, „Банкеръ“ е писал поне десет пъти през последните три-четири години. И понеже безобразията продължават, продължава и нашият интерес към скандала.
За последно, Агенцията по вписване нарушава действащото законодателство на 8 януари 2020 г., когато е постановен последния отказ за вписване на прословутото увеличаване на капитала на „Дунарит“.
Този път „искането“ е направено от лицето Емил К. Лукаев, който – според Търговския регистър – е роден преди 31 г., по професия е адвокат, но е съсобственик и на четири търговски дружества: "Мундус адвайс" ЕООД (с предмет на дейност "Предоставяне на бизнес консултации и мениджмънт услуги; организационно-техническо, административно и логистично обслужване; проектно финансиране и управление на програми; търговия, посредничество и друга дейност, незабранена от закона), "Медицински център Адела Естетик" АД, "Адела Клиник" ООД и "Медицински център Адела Фертилити" АД.
Тоест – човекът няма нищо общо с историята на „Дунарит“, а някой просто е използвал името му.
Това обаче е малкият проблем. По-важното е, че и този отказ е незаконен, тъй като е „мотивиран“ със скалъпеното основание… докато не приключи антимонополното производство, инициирано от Комисията за защита на конкуренцията, никакво вписване на увеличен уставен капитал.
В търсене на „спирачките“, преди един месец "Банкеръ" изпрати конкретни въпроси до шефът на ДКК Ясен Спасов и до синдиците на фалираната КТБ – Ангел Донов и Кристи Маринова по Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ),
Както може да се досети всеки, отговори все още нямаме, няма и да имаме.
Ето защо, спазвайки основния принцип в професионалната журналистика "Никога не задавай въпрос, чийто отговор не знаеш", публикуваме съдържанието на писмата си до ДКК и синдиците в пълния им блясък (виж двете карета). Не само като поредното доказателство, че процедурите по ЗДОИ служат предимно за затягане на цензурата, а и като поредния пример, че не само ние знаем какво се крие зад незаконното поведение на чиновниците в Агенцията по вписванията, кой и защо не разрешава вписването на увеличения капитал на "Дунарит" и кои "ятаци" в другите структури на властта.правят това вписване невъзможно!
Въпроси към Ясен Спасов (ДКК)
– До ден днешен въпросът със задълженията на русенския оръжеен завод „Дунарит“ все още не е ясен. Има ли предприятието задължения към Държавната консолидационна компания към днешна дата или не? И ако има на каква стойност са те?
– Ако съдим по изказванията на министър Емил Караниколов, като ваш принципал, дългът по вземането на обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка, което Държавната консолидационна компания придоби с договор от 25 август 2017-а , според направеното вписване по партидата на „Дунарит“ в Търговския регистър, всички дължими суми по цесията между „Корпоративна търговска банка“ АД и „Държавна консолидационна компания“ЕАД, са преведени. В същото време синдиците на Корпоративна търговска банка, продължават да водят съдебни дела, чрез които претендират за същия този дълг. Защо?
– Ако съдим по вписаните в Търговския регистър годишни финансови отчети, през 2017-а Държавната консолидационна компания е заприходила, преведените от „Дунарит“ 50 млн.лв. , които в отчета за следващата 2018-а година вече не съществуват в нейните баланси. В тази връзка резонно възниква въпросът – преведени ли са тези средства на Корпоративна търговска банка, която след серия от прехвърляния е закупила вземането на „Дунарит“ от фирма „Дипи“ ЕООД на стойност 22 176 000 евро, 1 774 742.39 щатски долара и 400 000 лева ( с договор от 25 август 2017-а ) и и същия ден Ви го е продала за 24 000 000 евро или 46 939 920 лева (според решение № 101 от 23 август 2017-а на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките ) и кога? – – И ако това е станало, на каква стойност са извършените преводи?Ако все пак сте сметнали, че има разлика в преведените средства от „Дунарит“ към ДКК с реалния размер на дълга, каква е тя? И защо повече от две години не сте предявили своите претенции към оръжейното дружество?
– Ако пък сте преценили, че извършеното от „Дунарит“ плащане (на 30 август 2017-а) не е извършено по законов ред, защо до този момент преведената сума не е върната в сметките на русенското оръжейно предприятие?
За да не остане и капка съмнение, че не знаем какво ще направи шефът на ДКК, споделихме с неговия „началник“ министър Емил Караниколов съмненията си, че ще получим отговор и му изпратихме копие от писмото до Държавната Консолидационна Компания.
Отговори няма.
Въпроси към синдиците на КТБ (н)
– Все още продължава съдебната сага по дело № 93 от 2016-а, заведено от упълномощените от вас адвокати, свързано със задълженията на русенския оръжеен завод „Дунарит“. В същото време преди повече от две години ( на 30 август 2017-а ) предприятието извърши банков превод в размер на 50 млн.лева за покриването на задълженията по продадената от Вас цесия (с договор от 25 август 2017-а и във връзка с решение № 101 от 23 август 2017-а на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките ) на Държавната консолидационна компания. Каква е причината поради която, управляваното от Вас дружество в несъстоятелност продължава да води съдебни дела с претенции за повторно заплащане на същите суми?
– В тази връзка , можете ли да ни отговорите на въпроса дали Държавната консолидационна компания е превела получената от нея сума по тази цесия и кога?
– От обществено достъпните в Търговския регистър договори за същата тази цесия става ясно, че за разлика от разрешението, което сте получили от при продажбата й от Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките на Държавната консолидационна компания, при покупката на тази цесия от фирма „Дипи“ ЕООД на стойност 22 176 000 евро, 1 774 742.39 щатски долара и 400 000 лева, такова разрешение не е вписано. Каква е причината поради която синдиците на едно обявено в несъстоятелност дружество вземат лично решение да изкупуват цесия от частно дружество?
– В точка 3.3 за цената на прехвърлянето и начина на плащане на същия този договор (от 25 август 2017-а) е записано, че вместо цената на плащането, Корпоративна търговска банка „вместо плащането на цената, Цесионерът ще прехвърли в полза на Цендента активи и вземания на банка, които са предлагани на публична продажба в Програмата за осребряване“. Какви активи и кога е прехвърлила банката на Цендента „Дипи“ ЕООД.
– Към днешна дата можете ли да ни предоставите справка за всички задължения на „Дунарит“ , както и отговор на въпроса, каква част от тях са покрити и какви са остатъчните дължими суми на оръжейното предприятие към Корпоративна търговска банка.
Отговори също няма.
