На днешния ден през 1944 г. по време на Втората световна война англо-американската бомбардировъчна стратегическа авиация разрушава църквата "Дева Мария на Българите" или "Богородица на Българите" в кампуса на Болонския университет.
Параклисът "Дева Мария на българите" или "Богородица на българите" (на италиански: Chiesa di Santa Maria dei Bulgari) е университетски параклис в центъра на кампуса на Болонския университет – първия в Болоня, Италия, Европа.
Носи името си по най-известния гласатор на Ирнерий – Булгаро. Издигнат е през 1158 година.
Гласаторите (от гръцки на латински: glossa – старо и рядко слово) са юристи (доктори или студенти по "Право"), занимаващи се с изучаване, тълкуване и прогласяне на античното римско право в Средновековна Европа в рамките на традицията, положена от школата на гласаторите, на чиято основа възниква първият европейски университет – Болонският.
Школата по право на гласаторите е основана на Ирнерий, а влиянието ѝ се разпростира в Италия, Франция и Германия през XI-XIII век. Ирнерий (на италиански: Irnerius, около 1050 – след 1125 г.) е средновековен италиански учен от Болоня. Той е сред първите гласатори – преподаватели и тълкуватели на Corpus Iuris Civilis.
Ирнерий е приет за основател на първия европейски университет, оцелял и до днес – Болонския. Той е и изследовател на римското право, професор по право на Университета на Болоня. Ирнерий е духовен вдъхновител и основател на школата на гласаторите в Болоня, прераснало по-късно в първи европейски университет.
Параклисът "Дева Мария на българите" е емблематичен и символичен семантично за въвеждането на духа на академизма през средновековието в Европа и за последвалия Ренесанс в лицето на схоластиката. Булгаро е оставил доста големи следи от дейността си, името му носят няколко сгради в университетския квартал и централен площад на име "Корте дей Булгари", което ще рече "Площад на българите".
Част е от библиотеката на Болонския университет и точно над него е разположена известната зала по анатомия на знанието в която са изобразени над тялото Христово фигурите от ляво на дясно на Йосиф от Ариматея, Мария Саломе, Дева Мария, Йоан Богослов, Мария Клеопова и Мария Магдалина.
Йосиф от Ариматея е библейски новозаветен персонаж, за който се споменава в Четирите Евангелия и в Книгата на пророк Исая. След разпятието на Христос, Йосиф отива при Пилат Понтийски, прокуратор на римската провинция Юдея, и моли да му бъде разрешено да погребе тялото. След като получава разрешението, той го полага в пещера-гробница, негова собственост.
Пресвета Богородица според християнската традиция се нарича Мария, майката на Иисус Христос и съпруга на дърводелеца Йосиф. Известна е с различни прозвища като Дева Мария, Светата Майка, Мадона и други. Тя е най-почитаната светица в православието и католицизма. Една от трите съвършени жени в исляма.
Йоан Богослов, според повечето християнски деноминации – "Свети Йоан Богослов", е един от 12-те апостоли на Исус Христос, а както може да се съди според евангелския разказ – един от най-приближените му ученици.
Марѝя Магдалѝна, срещана и като Марѝя Магдалѐна, е почитана като светица от християнските църкви. Появява се в Новия Завет, описана е като предана последователка на Иисус Христос, мироносица, и свидетелка на възкресението му.
След завладяването на Болоня през 1798 г. Наполеон Бонапарт нарежда демонтаж на цялата Божествена композиция и пренасянето ѝ в Лувъра. След края на Наполеоновите войни всичко е реставрирано.
Параклисът е сринат от англо-американската стратегическа авиация на 29 януари 1944 г., като са унищожени безценни фрески от XVI век. След края на Втората световна война е направена възстановка.
