С изключение на кратки периоди от време Аржентина се бори с упорита икономическа нестабилност през последните 75 години. И е опитала почти всяка възможна парична и валутна политика, за да се справи с инфлацията. Която, въпреки усилията, е над 50 процента.
Непрекъснато се съживява и дебатът дали Аржентина не трябва да приеме отново американския долар като средство за постигане на ценова стабилност и за стабилизиране на икономическия растеж. А "дежурният" пример и модел за доларизация е Еквадор. Въпросът е какви поуки могат да ползват аржентинците от 20-е години на доларизация в Еквадор?
Всъщност
има пет основни урока, които си струва да бъдат взети предвид.
Първият е, че доларизацията не обезсилва инфлацията. Американският долар става законно платежно средство в Еквадор на 13 март 2000-а и до 2004-а страната постига ценова стабилност. Оттогава насам годишната инфлация е средно 3.1% – значително под 28% средно между 1970-а и 1999-а и сходна с инфлационните нива в Чили (3.3%), Колумбия (4.4%) и Перу (2.9%) през същия период.
Вторият урок е, че доларизацията не налага задължителна фискална дисциплина – изключително важно съображение за Аржентина, където хроничната инфлация се свързва с постоянните фискални дефицити.
В Еквадор разходите на нефинансовия публичен сектор са се увеличили от около 26% от БВП през втората половина на 90-е години на миналия век до 43% през 2014-а. За да финансира този ръст, правителството използва извънредните приходи от високите цени на петрола, получава парична инжекция от Китай и спира обслужването на частен вътрешен дълг.
Централната банка също помага като емитира книжа и ги прехвърля на правителството, за да може то да плати сметките си. Тази акция става възможна след промяна на конституцията на страната през 2008-а, която премахва влязлата в сила през 1998-а независимост на институцията, забраняваща й да финансира правителството. В резултат държавният риск на Еквадор остава висок и доста над оценките на съседните държави. За да възстанови фискалната стабилност, правителството ограничава агрегатното търсене и тласка растежа на БВП на човек от населението в отрицателна територия през последните пет години. Тази тенденция, по оценка на МВФ, ще се запази поне още три години. От което следва
третият урок – доларизацията не може автоматично да стимулира икономическия растеж.
Въпреки благоприятната международна обстановка през по-голямата част от последните 20 години – цени на петрола над средните в исторически план, евтин долар, ниски международни лихвени проценти и обилни преводи от чужбина – реалният БВП на Еквадор е нараствал със средно 3.3% годишно между 2000-а и 2019-а (под средните 4.7% през предишните 30 години).
Нещо повече, покупателната способност на населението през 2019-а е била по-ниска отколкото през 2012-а и под нивата в съседните държави за последните 20 години.
Четвъртият урок е, че доларизацията прави икономиката по-чувствителна на шокове и уязвима от външни колебания.
В страните, които емитират собствени валути, обменният курс се обезценява след шокове, включително след промяна на относителните цени, която облагодетелства вътрешното производство и износа. При доларизираната икономика обаче няма валутен курс, който да работи като буфер и икономическата активност поема пълния удар на външните шокове.
Тази уязвимост нараства, ако държавата е износител на суровини. В случая с Еквадор, поскъпването на щатския долар се случва в тандем със спада на петролните котировки. В резултат на което икономиката попада под двоен натиск: публичните финанси страдат от падащите цени на нефта, а износителите търпят загуби от отслабената си в резултат на силния долар конкурентна мощ.
В обратния случай – поевтиняването на щатската валута съвпада с поскъпването на петрола, което прави стопанския възход и икономическите цикли по-мощни. В периода 2000-2019-а стандартното отклонение на реалния ръст на БВП е бил 2.66% в Еквадор – по-висок отколкото в Чили, Колумбия и Перу, които са били съответно – 2.1, 1.79 и 2.44 процента.
Петият урок е, че доларизираните икономики стават по-ниско конкурентни, освен ако пазарът на труда не е гъвкав.
В Еквадор заплатите не се променят в низходяща посока и мобилността на работната сила е ограничена. Заради това фирмите не могат да компенсират при необходимост производствените разходи. В държавите, които печатат собствени пари, тази промяна става чрез валутния курс: заплатите в доларово изражение намаляват в резултат на обезценяването, което е резултат от отрицателни шокове, при положение, че централната банка държи инфлацията под контрол.
Нещо повече, популистките политици в Еквадор са повишили реалните минимални заплати с повече от 50% от 2007-а и в сравнение със съседните държави доларовите им изражения, които са били най-ниски през 2000-а, са станали най-високи през 2019-а.
Официалните данни за Еквадор за последните 20 години показват, че доларизацията е нанесла неотложните корекции, но не е решила проблемите, които дърпат назад стопанствата. Защото поддържането на здрави икономически политики и провеждането на важни за растежа реформи са точно толкова необходими, колкото и доларизацията. Нещо повече, законността и здравите политически и икономически институции са жизнено важни за увеличението на инвестициите. В противен случай държавите не функционират правилно и създават икономически дисбаланси, които се компенсират или чрез инфлацията (когато емитират собствени валути) или чрез нисък икономически растеж и висока безработица (ако са доларизирани). Неизбежният резултат е липсата на икономически и социален прогрес, независимо от това, каква валута се използва.
P. S.
Материалът е публикувана във "Файненшъл таймс" и е лична позиция на Луис Жакоме – бивш президент на Централната банка на Еквадор, понастоящем асоцииран професор във висшето училище по чуждестранни услуги на университета в Джорджтаун
