Когато управлението на държавата зацикли или над премиерската глава се струпат много черни облаци, ГЕРБ започва офанзива срещу основния противник. През първия мандат на Бойко Борисов, за всичко беше виновен предшественикът му Сергей Станишев. Лидерът на ГЕРБ лягаше и ставаше с неговото име на уста, обвинявайки го за всичко, за което се сети или не му е по вкуса.
През втория му мандат, този универсален виновник стана Пламен Орешарски и неговото едногодишно управление. Оказа се, че финансистът, оглавил правителството с подкрепата на ДПС, за има-няма 12 месеца е сътворил повече злини, отколкото Борисов за почти четригодишното си премиерстване преди това. И почти е затрил страната…
В третия мандат, човекът, който взе да пречи на министър-председателя да върши само добри неща за държавата и народа, стана президентът Румен Радев. Той си позволява да критикува властта и резултатите от управлението на ГЕРБ. А и за разлика от Станишев и Орешарски, които мълчаха и подминаваха дори най-нелепите нападки, Радев отговаря. Това изключително много дразни и Бойко Борисов, и съпартийците му, които не са особено силни в защитаването на тези и в аргументацията.
Реално погледнато, ГЕРБ и по-първи фигури в партията не са спрели да воюват с Румен Радев от първия му ден като президент. В тази битка, обикновено
Борисов не излиза на фронтовата линия,
а предпочита да пуска напред т. нар. тежка артилерия – депутати, министри и анализатори, които да громят от "независима" надпартийна позиция интриганта и заговорника от сградата срещу Министерския съвет.
След последната неуспешна офанзива срещу "Дондуков" 2 (идеята за импийчмънт, която бързо отпадна поради очевидната й несъстоятелност), сега ГЕРБ са в атака заради шествието по повод 147-та годишнина от гибелта на Васил Левски. Канонадата идва от услужливи медии и трибуни, включително и парламентарната.
Защо президентът толкова дразни ГЕРБ? Едва ли е заради освиркванията на столичната кметица Йорданка Фандъкова. Да, обидите и свирките не са приятни и разбира се са дивотия. Но не за първи път политици са освирквани и охулвани пред паметника на Апостола, където имат правото да дойдат всякакви хора – не само партийни агитки. На това свято място са освирквани и Жан Виденов, и Сергей Станишев, а и ред други. В този смисъл е нелепо от ГЕРБ да реагират така, сякаш се е случило нещо невиждано и чудовищно.
Всъщност това, което ги изненада неприятно и като че ли ги постресна е, че президентът е способен да събере много хора и да ги поведе. Не, не става въпрос за революция, а за евентуалната възможност Радев да основе партия и да се яви на избори срещу ГЕРБ. Не че се е засилил, ама знае ли човек. А и неотдавна държавният глава заплаши управляващите със служебен кабинет. Намекът за предсрочни избори… някак естествено възбуди сегашната власт.
Дали от наивност или политическа неумелост, но председателката на Народното събрание
Цвета Караянчева изплю камъчето.
"В трите години от мандата си президентът чертае разделителни линии. Това видяхме и в шествието, което той оглави, разделено от шествието, което организираше Столичната община – заедно с патриарха – аз също бях, имаше и депутати от БСП. На 19-и февруари, когато България се прекланя пред своя най-чист и най-смислен герой, не биваше да се случва това. Какво иска президентът да каже с това шествие: Вижте, аз мога да събера много хора!… И какво от това", попита Караянчева.
Реакцията на Борисов, че и те можели да съберат 100 души, които да освиркат Радев, допълни картинката. Само че, като е "какво от това", защо изобщо му обръщате такова голямо внимание?
ГЕРБ упорито се опитва да затвори президента в една тясна конституционна клетка и да не му дава да мърда оттам. По повод първата годишнина от встъпването на Румен Радев в длъжност, политологът Първан Симеонов написа:
„ГЕРБ усеща, че в българското ляво има три центъра, които се оформят. Три големи фигури – едната е Корнелия Нинова, която крепи рейтинг, върти педалите на партията доста сериозно и понякога успява да създаде шум буквално от нищо… Вторият център в лявото е президентът Радев. Третият е Мая Манолова. Играта на ГЕРБ ще бъде да ги държи разделени и да не позволява за нищо на света те да се съберат. Съберат ли се в една линия срещу ГЕРБ, тогава за ГЕРБ може да стане опасно“.
Е, днес
такава опасност за ГЕРБ няма,
защото всяка от "трите големи фигури" тича по своя собствена писта. Корнелия Нинова е заета да спечели втори председателски мандат в БСП. Мая Манолова – след като загуби изборите за кмет на София и поизпусна парата – заигра ролята на нещо като обмудсман в сянка, чрез гражданската платформа "Изправи се.БГ". Независимо от твърденията й, че няма да прави партия, нейната неправителствена организация сякаш е готова да се прероди в "нещо подобно".
Колкото до държавния глава, в момента той изглежда като самотен бегач на дълги разстояния. Не може да не се признае, че заслугата за това е и на ГЕРБ, заради чиито непрестанни опити да го пришият към БСП Радев се държи дистанцирано с лявото и прави жестове към дясното. Така обаче изглеждат нещата сега…
