Шокът от разпространението на коронавируса върху пазарите по света съвпадна с надвисналата опасност от растящото дългово бреме на икономиките на планетата. По данни на Института за международни финанси, съотношението на глобалния дълг към БВП е достигнало невижданите досега 322% през третото тримесечие на 2019 г. а общият размер на задълженията се е доближил до 253 трлн. щ. долара. Ако заразата продължи да обхваща нови райони, всяка слабост на финансовата система има потенциал да предизвика нова дългова криза.
По-голямата част от дълга, натрупан след финансовата криза от 2007-2008 г., е в небанковия корпоративен сектор. Последният анализ на ОИСР показва, че в края на декември м. г. емитираните от нефинансовите субекти корпоративни облигации са достигнали най-големия размер в историята на сектора – 13.5 трлн. щ. долара, което е двойно повече от количеството им в реална стойност през декември 2008 година. Този скок е особено шокиращ в САЩ, където – по оценка на Федералния резерв – корпоративният дълг е нараснал от 3.3 трлн. долара преди финансовата криза, до 6.5 трлн. долара през миналата година.
Като се има предвид, че гигантски корпорации като "Алфабет" (фирмата майка на "Гугъл"), "Епъл", "Фейсбук" и "Майкрософт" в края на 2019 г. са имали общо 328 млрд. щ. долара налични пари, това означава само едно: лъвският пай от дълговото бреме е съсредоточен във "вехтите" стопански сектори, където повечето компании генерират по-малко постъпления, отколкото технологичните гиганти. Следователно, и обслужването на задълженията е доста по-трудно.
Мохамед Ел-Ериан – главен икономически съветник на "Алианц" и президент на колежа "Куийнс" на университета в Кеймбридж, предупреждава, че огромното количество щатски корпоративен дълг с инвестиционен рейтинг е надвиснал над пазара като Дамоклев меч. Просто защото голяма част от него е застрашен от сериозно понижение на оценката заради неизбежния глобален икономически спад, провокиран от коронавируса. Колкото по-мащабно и с по-широк обхват е движението до високорисковата junk оценка, толкова по-висока е заплахата да се излееот водопад от промени, който ще влоши положението на фирмите както във финансов, така и в икономически аспект.
Разпространението на вируса предизвиква шокове и в предлагането, и в търсенето, и във финансите, като тези ефекти са особено сериозни за компаниите, които работят в най-поразените от заразата райони в Китай и в Северна Италия, а също и в най-засегнатите сектори – авиолинии, хотели, туристически кораби, а в последните дни – и енергетиката. Инфекцията дестабилизира съотношенията на разходите към фирмените печалби както чрез по-ниските приходи, така и чрез по-високите разноски и по този начин усложнява управлението на персонала и на запасите, и изчерпва кешовите наличности. За дружествата с големи количества плащания по съществуващи задължения пък изникват сериозни ограничения на достъпа до свежи заеми.
Колкото по-големи територии заразява коронавируса, толкова повече стават "внезапните икономически сривове" по света, посочва Ел-Ериан. Респективно става по-трудно за политиките да смекчат удара. Просто защото това не е финансов колапс, при който централните банки могат да се намесят, а икономически шок. Така че дори драматични решения като извънредното орязване с 50 базови пункта на основната лихва на Федералния резерв са неефективни за съживяването на повечето прекъснати икономически връзки. Резултатът е влошаване на качеството на кредитите в условията на неблагоприятна техническа среда за няколко сегмента от щатския пазар на коропративен дълг, който е пет пъти по-голям отколкото през 2001-а, по сметки на "БлекРок".
ОИСР отбелязва в своя анализ по ппроблема, че в сравнение с предишните кредитни цикли сегашното количество корпоративни облигации имат по-ниско кредитно качество, по-дълги срокове до падежите, по-слаба защита на правата на притежателите на облигации и по-високи изисквания за погасяване на заемите. По-дългите срокове до падежа означават и по-сериозна ценова реакция на промените в лихвените проценти, което заедно с намаляващото кредитно качество, прави пазарите на облигации по-чувствителни към промени на паричната политика.
Ел-Ериан пък посочва, че корпоративния дълг е нараснал значително по-бързо отколкото печалбите и кешовите баланси, което води и до значителни преоценки на рейтингите. И в момента половината от общото количество корпоративни задължения с инвестиционна оценка попадат в категорията "ВВВ" – най-ниската инвестиционна степен, срещу по-малко от една пета през 2001-а. Една трета от компаниите от това най-ниско инвестиционно стъпало вече са дори с рейтинг "ВВВ-", което е предпоставка за по-висок риск да изпаднат до junk.
Влошаването на кредитното качество на облигациите е особено шокиращо в световния пазар на т. нар. leveraged loans с обем от 1.3 трлн. щ. долара.
Тези заеми се отпускат от синдикати от банки за компании, които са силно задлъжнели или имат лоши кредитни досиета, а съотношението на дълга към активите или към печалбата им е доста над нормите за съответния бранш. Новите емисии за сектора на тези високорискови заеми са достигнали рекордните 788 млрд. щ. долара още през 2017-а – над върховите 762 млрд. долара преди кризата. Само в САЩ количеството им е 564 млрд. долара. По-голяма част от този дълг е използвана за финансиране на сливания и поглъщания и за обратно изкупуване на акции. Фирмените лидери имат мощни стимули да осъществяват обратни покупки на фирмени книжа, защото така се увеличава печалбата за акция чрез намаление на акционерния капитал на компанията и могат да се изплащат по-високи от реалните възнаграждения, обвързани с финансовия резултат. Този финансов инженеринг е рецепта за системно отслабване на корпоративните баланси.
По оценка на клона на Федералния резерв в Ню Йорк чистата фирмена задлъжнялост – съотношението между нетния дълг на компанията и печалбата й преди плащането на лихви,на данъци, на преоценки и амортизации – е приблизително еднаква за облигациите с рейтинг "ВВВ" и за високодоходния дълг. Дори фирмите с инвестиционна оценка с изключение на максималната "ААА", са по-задлъжнели от конкурентите си с по-нисък рейтинг.
Това огромно акумулиране на корпоративен дълг с все по-ниско качество вероятно ще ускори следващата рецесия. А прекалено щедрата парична политика на централните банки като противодействие на коронавируса просто ще натисне спусъка на поредната финансова криза.
