След предстоящата реставрация домът, приютил някога големия френски поет и пътешественик Алфонс дьо Ламартин, има потенциала да се превърне в уникален културен център в Стария Пловдив. Бъдещето на къща "Ламартин" е обсъдено от кмета на Пловдив Здравко Димитров, министъра на културата Боил Банов и Флоранс Робин – извънреден и пълномощен посланик на Франция у нас, съобщиха от общината. Нейно превъзходителство е впечатлена от възможностите, които една от най-емблематичните възрожденски къщи в Стария град предоставя за културни дейности.
Според министър Боил Банов като цяло възрожденската сграда, строена през 1830 г., е в добро състояние, но изисква реставрация и ремонт, за който предстои да се изработи проект и количествено-стойностна сметка, тъй като последният ремонт е правен през 70-те години на миналия век.
В момента администрацията на район "Централен" провежда процедури по Закона за обществените поръчки за избор на изпълнител за проектиране. Районният кмет Георги Стаменов уточнява, че ще бъде направено конструктивно обследване и ако дейностите вървят по план, през лятото ще бъде ясна сумата за възстановяване на къща "Ламартин".
Къщата, известна като Ламартинова къща, всъщност е на богатия търговец Георги Мавриди. Намира се на Джамбаз тепе, на улица "Княз Церетелев" № 19, на ъгъла с улица „Зора“ в Стария град. Джамбаз тепе е тепе в Пловдив, което заедно с Небет тепе и Таксим тепе формират така нареченото Трихълмие, днес по-известно като Старинен Пловдив. Джамбаз тепе се намира в най-югоизточната част на Трихълмието. "Джамбаз тепе" на турски означава „хълм на въжеиграчите“, заради представленията на акробати и въжеиграчи, изнасяни в древността по стръмните му скали от югоизток.
Къщата на Мавриди е сред най-големите симетрични къщи в Стария град. Тя е разположена на стръмен терен и поради това фасадата откъм улицата е триетажна, а към двора е двуетажна. Приземието е с неправилна форма, която е коригирана на двата горни етажа посредством стъпаловидно изнесени еркери. Разпределението на стаите е еднакво: две големи стаи, по-малка стая, сервизни помещения и салон. Построена е от неизвестен майстор през 1829-1830 г. и е една от най-големите и красиви къщи в Стария град.
Носи името на големия френски поет и пътешественик Алфонс дьо Ламартин, който през лятото на 1833 г., на връщане от пътуване до Близкия изток отсяда в нея. Той останал само три дни в къщата, но бил възхитен от гостоприемните домакини и засвидетелствал това с перото си.
Ламартиновата къща е обявена за паметник на културата. В една от стаите на първия етаж е уредена постоянна музейна експозиция, посветена на Ламартин. В почетната книга на експозицията са оставили имената си забележителни личности на съвремието от цял свят.
Алфонс дьо Пра дьо Ламартин (на френски: Alphonse Marie Louis de Prat de Lamartine) (21 октомври 1790 – 28 февруари 1869 г.) е френски поет-романтик, член на Френската академия и политик в годините на създаване на Втората френска република.
Българите и тяхната участ присъстват в трудовете на Ламартин "Пътуване в Ориента" (1835 г.), "Възгледи, речи и статии върху Източния въпрос" (1840 г.) и "История на Турция" (1854/1855 г.).
Ламартин определя отношението си към българите още по време на първото си преминаване през българските земи (1832/1833 г.). Той се спира в Пловдив, Пазарджик и село Ветрен, където лежи болен известно време. прекарва 20 дни във Ветрен през 1832 г. поради настигналата го малария. Ветренци го излекували по необикновен начин. Ламартин бил очарован от гостоприемството и жертвоготовността на ветренци да помогнат на ближния, изпаднал в беда. Своите впечатления Ламартин споделя откровено с читателите си: "Аз успях да изуча тук (в Йеникьой – Ветрен), в самите семейства, нравите на българите; това са нравите на нашите, швейцарски и савойски селяни. Те са обикновени хора, приятни, работливи, пълни с уважение към своите свещеници и с вдъхновение към своята вяра … Свещениците са също обикновени работливи селяни като тях. Българите са няколко милиона и се увеличават непрекъснато; те живеят в големите села и малките градове отделени от турците… Жените и момичетата са облечени почти като тези от планините на Швейцария. Те са красиви, живи, грациозни."
Сега във Ветрен има паметна плоча "Вечна признателност към Ламартин" и в читалище "Христо Смирненски" във Ветрен се пази урна с пръст от гроба на Ламартин.
Ламартин признава политическите и духовните качества на българите и прозира тяхното по-светло бъдеще: "Те (българите) презират и мразят турците; те са узрели напълно за независимост и образуват заедно със сърбите, техните съседи, основите на бъдещите държави в Европейска Турция. Страната, която населяват, ще стане скоро възхитителна градина, ако безогледното и групово потисничество – не на турското правителство, а на турската администрация – ги остави да обработват земята с малко по-голяма сигурност; те са влюбени в земята …"
Още по-конкретен и ясен е Ламартин в реч на трибуната във френския парламент (1834 г.): "Това е една многобройна нация, честна, работлива, която повече не възприема турците и се надява да ги отхвърли веднага."
Първият превод на книга от Ламартин излиза още преди Освобождението, а до края на века се появяват още негови съчинения. В по-ново време стихове на Ламартин излизат в преводи от Кирил Кадийски.
