Банките негласно ще охлабят примката около врата на своите длъжници, показа анкета на „БАНКЕРЪ“. Това няма да бъде обявено като съгласувани ясни и категорични мерки свързани с извънредното положение заради коронавируса. Причината е, че всеки конкретен случай ще се гледа отделно и на милост за закъснели вноски ще разчитат само длъжници, които са изпаднали наистина в невъзможност да се справят с борчовете си.
Досега само Fibank (Първа инвестиционна банка) огласи конкретно решение в тази област. Във връзка с предприетите мерки от страна на европейските и националните институции, които целят да стимулират банките да продължат те да финансират необходимата подкрепа на домакинствата и предприятията, изпитващи временни затруднения, Fibank (Първа инвестиционна банка) дава възможност на всички свои клиенти да отложат плащанията по кредити, ако те самите или техният бизнес са засегнати по някакъв начин от ситуацията с коронавируса (COVID-19), пише в съобщението..
Предложението важи за всички клиенти на Fibank, които изпитват временни финансови затруднения да посрещат задълженията си към банката било то по потребителски, ипотечни и жилищни кредити или кредити за микро фирми, малки и средни предприятия, корпоративно кредитиране, включително и вноските по кредитни и бизнес кредитни карти.
Първа инвестиционна банка дава възможност на своите клиенти да поискат и
увеличение по лимитите на кредитните си карти,
както и по-дълги гъвкави погасителни планове, докато имат нужда от подобно съдействие.
„Надяваме се, че нашето предложение ще помогне на клиенти и цели сектори, които по някакъв начин вече са или ще бъдат засегнати от по-ниски приходи заради разпространението на коронавируса в целия свят. То е насочено и към потенциалните заплахи, които всеки семеен бизнес в България може да понесе. Приканваме всички наши клиенти максимално да използват мобилното приложение MyFibank.
При необходимост да се свързват с контакт центъра на банката и да плащат безконтактно в търговските обекти, като част от своите лични мерки за защита срещу разпространението на вируса“, сподели г-н Никола Бакалов – изпълнителен директор и член на УС на Първа инвестиционна банка.
Почти всички останали банки отправиха покана до своите клиенти да използват каналите за отдалечено банкиране и да избягват посещения на клонове и офиси. Ако това се налага – да се спазват всички санитарно-хигиенни изисквания с цел предпазване от заразата.
Нови мерки вероятно предстоят. Но едва ли у нас ще се копира италианската категоричност. Там бе наложен мораториум върху изплащането на ипотечните заеми към банките от страна на домакинствата и на банковите заеми за малките фирми. Държавата им става гарант, за да не настъпва банкова криза заради неизплащането им.
Финансистът Емил Хърсев, сподели ексклузивно за „БАНКЕРЪ“, че милостивото отношение към просрочията няма да бъде привилегия за всеки. Банките обаче ще направят така, че строгите и крайните принудителни мерки да отпаднат временно. Той дори смята, че ако това бъде огласено за всички клиенти, бавенето на плащанията едва ли ще се превърне в масов спорт. Защото хората ясно си дават сметка, че всяко забавяне
влече след себе си наказателни лихви
и едва ли хора, които не са засегнати от извънредното положение ще си позволят лукса да се бавят.
"Нямам съмнение, че банките сами ще намерят гъвкави схеми и сами ще направят различни предложения към своите клиенти". Това заяви министърът на труда и социалната политика Деница Сачева.
По думите ѝ това са търговски взаимоотношения и никоя банка няма нужда от лоши кредити. "Всяка една банка ще измисли необходимия инструментариум, който да предложи на клиентите си."
Банкери напомниха, че насока за подобно смекчено поведение на банките дават и предприетите от Европейската централна банка мерки, които бяха леко разхлабени по отношение на капиталовите изисквания. Пренесено на наша почва, това значи, че банките няма да бъдат крайни и пунктуални при временни затруднения на длъжниците си да посрещнат задълженията си по договорите.
Банките едва ли ще позволят лукса да трупат нови лоши кредити, по-скоро ще намерят общ език с длъжниците си, категоричен е Хърсев.
Той е убеден, че печалбата на банките е спряла трайно устрема си нагоре, след като през последните години
бяхме свидетели на двуцифрен растеж.
По данни на БНБ за 2019 г. банковата система е с печалба от 1.675 млрд. лв., с 3 млн. лв. по-малко от 2018 г., когато бе постигнат най-добрият финансов резултат, бил дори рекорда от златните времена отпреди финансовата криза.
Прави впечатление, че задържането на ръста на банковите печалби се случва през последния месец на 2019 година. През всички месеци преди това трезорите отчитаха по-добри показатели от предната година, като в края на ноември чистата печалба на сектора бе 1.5 млрд. лв. или с 59 млн. лв. повече от ноември 2018 г.
Като основна причина банкерите сочат ниските лихви, респективно изтънелия марж между лихвите по кредити и депозити. Ако в статистиката на БНБ се гледат само лихвите по нов бизнес се вижда, че лихвите по кредитите не са особено ниски на фона на нулевите проценти по депозитите. Би могло да се помисли, че банките продължават да печелят добре от лихвените маржове. Истинската картина обаче е в данните за лихвите по салдата, откъдето се вижда, че кредитните лихви за няколко години са се сринали 2-3 пъти.
Разпространено е и схващането, че увеличените банкови такси би трябвало да компенсират недостатъчния приход от лихви. Чрез повишение на такси и комисиони банките компенсират през последните години намалелите приходи от основната си дейност – кредитирането, твърдят аналитици. За цялата 2019 г. от такси и комисиони банките са събрали нетно 1.106 млрд. лв., което е с 40.5 млн. лв. повече от преди година.
Взаимозаменяемостта обаче е привидна,
защото пак банковата статистика показва, че само между 1/3 и ¼ от брутния доход на банките преди начисляването на административните разходи и провизиите се дължи на таксите.
На фона на кредитния бум приходите на банките от лихви остават на същото ниво от 2018 г. – нетната доходност от лихви е 2.745 млрд. лв. Лихвите по кредитите продължават да са на рекордно ниски нива – ипотеките са средно под 3%, а потребителските заеми около 8%. Доходността по депозитите пък все повече се доближава до нулата, като фирмените влогове в евро от няколко месеца са дори отрицателни. Очакванията на финансисти и банкери е политиката на Европейската централна банка за поддържане на ниски лихви да продължи през тази, както и през следващата година.
Преди месец финансовият министър Владислав Горанов призна, че в момента се води дебат дали да бъдат въведени отрицателни лихви върху депозитите на гражданите. С новата реалност – COVID-19, това ще остане само едно смело предложение от миналото.
*Перифраза по заглавието на стихотворение на П. Р. Славейков.
