Като цяло българите приемат и подкрепят извънредното положение. Това личи от експресен телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл“, проведен сред 1000 пълнолетни българи между 20 и 23 март.
На въпроса как оценяват мерките на властта срещу епидемията 66% казват, че те са достатъчни, 17% твърдят, че са прекалени и 15% смятат, че са недостатъчни. Това базово възприятие обуславя много голям прилив на доверие към управлението.
Действията на правителството като цяло се одобряват от 74%, срещу неодобрение от 22%.
Действията на МВР се одобряват от 80%, срещу неодобрение от 15%.
Действията на Министерството на здравеопазването се одобряват от 83 %, срещу неодобрение от 12%.
Действията на Министерството на образованието се одобряват от 86%, срещу неодобрение от 10%.
Одобрението и неодобрението към отделните личности в ръководството на страната изглежда в момента така:
Бойко Борисов + 73% срещу ̶ 21%
Ген. Мутафчийски + 89% срещу ̶ 10%
Владислав Горанов + 45% срещу ̶ 26%
Томислав Дончев + 54% срещу ̶ 18%
Много високи нива на одобрение получават съсловието на:
лекарите (+91%)
учителите (+87%).
Реакциите на хората на самата епидемия се разбиват на три групи:
паническа (22%)
тревожна (64%)
спокойна (12%)
Повече от една пета от българите искрено смятат, че настоящата епидемия е едно от най-страшните неща, сполитали човечеството. Това преувеличение е свързано пряко с факта, че над една трета от българите смятат за реална опасността да умрат от коронавирус. Тази паническа нагласа сама по себе си е опасна. Главно, защото адресира към властите очакване и изискване за свръхрепресивни панически мери. Цели 37% признават, че лично те изпитват страх от вируса.
Все пак две трети от населението са в плен не на паника, а на по-силно или по-слабо изразена тревога. Тя изкуствено се подсилва от ширещата се представа, че епидемията е смъртоносна не само за възрастните и хронично болните, но и за младите и децата (45%).
Твърде голяма част от българите (64%) са на мнение, че коронавирусът не е естествен, а е лабораторно създаден. И пак приблизително толкова (66%) смятат, че в най-скоро време човечеството ще има лекарство против вируса.
Радва установеният от проучването факт, че хората масово вземат мерки против епидемията. Практически всички твърдят, че си мият по-често ръцете; 80% ползват дезинфектанти; 90% са ограничили личните си гостувания; 5% се борят с епидемията с предпазни маски.
Хората масово не само приемат, но и одобряват ограничителните мерки на правителството. Между 88% и 94% одобряват: забраната на всички публични събирания; затварянето на границите за чужденци; забраната българите да пътуват в чужбина.
Общественото мнение обаче е разделено по:
Забраната да се пътува от град в град: + 56% срещу ̶ 40%
Въвеждането на вечерен час : + 59% срещу ̶ 39%
Първоначалните масови опасения, че в България ще свършат храните и лекарствата, са по-слабо изразени: (13% до 27%). За сметка на това в масовата психика възникват тревоги за икономическите последици от епидемията – хората се опасяват, че:
Ще загубят работа – 20%
Няма да могат да си плащат кредитите – 29%
Няма да могат да покриват битовите сметки – 38%
Към това се добавя твърдението на 3% от анкетираните, че вече са загубили работата си.
Като цяло (както показва и изследването на Асоциация „Галъп интернешънъл“ в 28 страни) България е „среден случай“ в Европа и света. Това донякъде се осъзнава от самите българи, а донякъде се отразява и в техните нагласи.
На въпроса „Кой модел на борба с вируса смятат за най-правилен:
(1) репресивен /„китайски“,
(2) ограничителен / „европейски“
(3) свободен / „шведски“,
българите се разделят така:
за „китайския“ модел: 30%
за „европейския“ модел: 42%
за „шведския“ модел: 23%
Тази „средна“ и сравнително трезва реакция в условията на епидемия е в унисон с масовото мнение на българите (87%), че на фона на другите страни България се справя сравнително успешно, а също и че особено благоприятно за страната е, че съвсем наскоро тя успя да избегне мигрантска вълна от Турция (89%).
