Сметка без кръчмаря. Така изглежда засега ситуацията около приемането на първата за годината актуализация на държавния бюджет. Финансовият министър Владислав Горанов направи опит да прокара предложенията си през парламентарната цедка скоростно, но положителният тест за коронавирус на депутата от ДПС Хасан Адемов отложи процедурата с около седмица и обърка сметките му. Въпреки това пред журналист на „БАНКЕРЪ“ колегата му Йордан Цонев заяви, че „ДПС твърдо ще подкрепи бюджетната актуализация.“
Очакваното одобрение от парламента е за:
– достигане на бюджетен дефицит от 3.5 млрд. лева (около 3% от БВП) през 2020,
– правителството да получи мандат за емитиране на нов държавен дълг в размер до 10 млрд. лева.
Всеобщо е мнението обаче, че ако кризата не утихне скоро, като нищо ще се стигне до следваща актуализация.
"Песимистът" Горанов
Според финансовия министър новите разчети в държавния бюджет отразяват най-негативния сценарий за развитието на икономиката – спад от 3% през тази година и увеличение на безработицата с два процента. Този сценарий предполага формирането на бюджетен дефицит в размер на 3.5 млрд. лева.
Най-песимистичният сценарий ще бъде съпроводен с намаляване на вътрешното потребление, свиване на износа и вноса, по-ниска от планираната заетост, промени в допусканията за цената на суровия петрол и курса на щатския долар.
От финансовото министерство са разгледали още два сценария – за нулев растеж и за растеж от 0.27 на сто.
Прогнозната на финансовия министър е възстановяването на заетостта да започне в края на 2020-а и да продължи през 2021 г., т.е. предвиденият в сегашния бюджет ръст няма да се състои.
Очертава се също неизпълнение на годишните прогнози за приходите – в размер на около 2,44 млрд. лв., като ще бъдат засегнати основните данъчни постъпления – от ДДС, акцизи, корпоративни данъци, социално-осигурителни вноски и други. В същото време бюджетните разходи ще се увеличат с 1.07 млрд. лева. 1 млрд. лв. са под формата на допълнителен трансфер от държавния бюджет към бюджета на Държавното-обществено осигуряване за финансиране на Фонд "Безработица", през който ще се изплащат държавните помощи по т.нар. схема "60/40". Парите по тази схема на практика ще излязат от единия джоб на държавата и ще отидат като приходи в другия – НОИ. Така държавното осигуряване ще бъде спасено от пълен срив.
Заем за 4.2 млрд. лв. – веднага
По-важната част от бюджетната актуализация несъмнено е увеличението на лимита за поемане нов държавен дълг за 7.8 млрд. лева. Така от 2.2 млрд. сега той ще може да достигне до 10 млрд. лева без да се иска съгласие от депутатите за какво ще бъдат харчени средствата. В аванс финансовият министър съобщи, че първоначалната идея е държавата да емитира нов дълг в размер на 4.2 млрд. лева.
Актуализацията на бюджета предвижда и 70 млн. лв. за допълнителни лихвени разходи свързани с увеличението на лимита по държавния дълг.
С емитирания нов дълг за 4.2 млрд. лв министър Горанов иска да покрие очаквания бюджетен дефицит в размер на 3.5 млрд. лв., както и сумата от 700 млн. лева, с която се увеличава капиталът на Българската банка за развитие.
"Останалата част ще бъде активирана само в случай, че се налага след кризата или в следващите месеци осигуряването на допълнително ликвидно финансиране, за да се осигурят допълнителни финансови буфери, ако предложеният сценарий се окаже недостатъчно консервативен и има нужда от допълнителни фискални мерки", поясни Владислав Горанов на 31 март.
От началото на годината той често се възползва от добрите условия за емитиране на държавни ценни книжа. За първите няколко месеца на 2020-а, чрез пласирането на ДЦК, правителството вече пое нов дълг в размер на 800 млн. лева. Скоро БНБ ще проведе още един аукцион и така общата сума на този вътрешен дълг ще нарасне до 1 млрд. лева.
Критиците на кабинета са на мнение, че увеличението на лимита за нов държавен дълг (вътрешен и външен) е прекомерно и по този начин правителството си осигурява празен чек, който във всеки момент от годината може да бъде попълнен. Тоест, че от "Дондуков 1" искат да увеличават дълга по свое усмотрение, без да подлагат плановете си на допълни дебати в парламента.
Предкризисно
Държавният бюджет посреща кризата в добра форма – с излишък в размер на близо 1.3 млрд. лева към края на март. "Банкеръ" неведнъж е писал, че по принцип поддържаният бюджетен излишък – за сметка на непредвидени и нереализирани разходи, дава възможност на правителството в края на годината да прави извънредни харчове по свое усмотрение, чрез постановления на Министерския съвет и пренебрегвайки обсъжданията в парламента.
Вече утвърдена практика при управлението на ГЕРБ, а и при някои от предшествениците им е през декември да се харчат милиони, че дори и над милиард от излишъка. Сега обаче ситуацията е доста различна, така че това предполага и доста по-различен подход.
При публикуването на данните за актуализацията Министерството на финансите изрично направи уточнението, че въвеждането на извънредно положение в страната преди броени дни и очакваното проявление на негативните фискални ефекти в обозримо бъдеще ще се отрази в данните за изпълнението на параметрите по консолидираната фискална програма (КФП) през следващите месеци.
Данните за приходите към март 2020 г. все още не са повлияни от ефектите, които ще се проявят в следващите месеци, вследствие на променената икономическа среда в България и света. Същото може да се каже и за разходите, част от които в следващите месеци ще бъдат пренасочени като допълнителен ресурс за изпълнение на набелязаните извънредни мерки, подчертаха от министерството на Горанов.
Към края на февруари държавният дълг възлиза на 23.60 млрд. лева. Вътрешните задължения са 5.88 млрд. лева, а външните – 17.72 млрд. лева. Съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт (БВП) възлиза на 18.6%, като делът на вътрешния дълг е 4.6 %, а на външния дълг – 14.0 на сто .
Подкрепата за бизнеса е нужна сега
Осъвременяването на бюджета е прибързано
Финансистът Любомир Дацов пред "Банкеръ"
Актуализацията на бюджета е малко прибързана, тъй като бюджетът не е изчерпал ресурсите си. Единствената причина да се прави толкова бързо е заради тавана на дълга. Правителството се стреми да си даде гъвкавост, заяви пред "Банкеръ" финансистът и член на Фискалния съвет Любомир Дацов по повод промените в Закона за държавния бюджет.
Според експерта е видимо, че това няма да е последната актуализация на бюджета. По думите му в една не толкова прибързана актуализация е трябвало да има увеличение на разходите с 10 процента: "За всичко останало е относително рано и каквото и да бъде казано, ще бъде прибързано"
"Трябваше да има мерки за преструктуриране на разходната част – на субсидиите, на трансферите, на капиталовата програма. Няма смисъл от актуализация само заради фонд "Безработица" и тавана на дълга", посочи Дацов.
Той уточни, че разбира увеличението на тавана на дълга, тъй като в момента условията за поемане на нов дълг са добри. "След няколко месеца те няма да са добри. По-добре е финансовият министър сега да направи рамково споразумение и да вземе дълг, когато му потрябва. Критиците му не са управлявали криза", отбеляза той.
Любомир Дацов изтъкна също така, че всички в Европа са хвърлили масирано средства на пазара, за да запазят работните места, докато нашето правителство е направило обратното – останало е консервативно.
"Отпуснатите сега средства няма да стигнат. Няма да се разминат и ще трябва да вкарат още ресурс. Може да е дори след две или четири седмици, но ситуацията е толкова динамична, че на бизнеса и хората тези средства им трябват сега", обобщи финансистът.
Нов дълг трябваше да се вземе по-рано
Бившият министър на финансите Петър Чобанов пред "Банкеръ"
"В текущата ситуация е нормално да се очаква намаление на бюджетните приходи, спад в БВП и увеличаване на безработицата. Проблемът е, че още е твърде рано и нямаме на практика икономически данни, за да се направи обоснована прогноза за отражението на кризата върху икономиката и бюджета.
Сегашната актуализация не отчита обективни процеси, а е базирана на предположения", заяви пред "Банкеръ" бившият министър на финансите Петър Чобанов. Той поясни, че в подобни ситуации обикновено се използва подход на симулиране на шокове, някои от които са постоянни, а други с временен характер.
Според него мотивите към актуализацията е трябвало да са придружени с ясна и конкретна таблица, която съдържа повече параметри на макроикономическия сценарий, както и съпоставка с досегашната прогноза.
"По отношение на дълга имаме избрани посредници и трябваше да се вземе дълг по-рано, когато пазарите все още не отчитаха напълно риска от блокирането на икономиките. Има два възможни подхода към дълга. При първият се обявяват на стъпки по-малки като обем дългове, за да не се показва на пазарите цялата необходимост и да се получи по-добра цена. Избра се втория подход, който разчита на по-голям предварително обявен обем, който се разглежда като буфер, ако ситуацията във външен и вътрешен план допълнително се влоши", заяви ексминистърът.
По думите му при емитирането на дълг е необходимо да изтъкваме силните си страни и плавното преминаване през предходни кризи, което би позволило да се финансираме на относително изгодни нива, тъй като в момента се наблюдава ефектът на „бягство към качество“.
Заделените 1 млрд. лв. вероятно няма да стигнат
Председател на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова
Парламентът ще трябва да се събере след седмица. Надявам се тогава да разгледаме актуализацията на бюджета, заяви в сряда (1 април) председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова.
Дори в условията на разпуснат парламент Стоянова захапа БСП, след като стана ясно, че социалистите няма да подкрепят бюджетната актуализация. "Лимитът на дълга до 10 млрд. лева ще бъде горещият картоф, който се ще прехвърля от ръка на ръка. Останалите парламентарни групи ни увериха, че ще подкрепят предложението за актуализацията на бюджета. БСП няма да пропусне да използва темата за своята политическа пропаганда", заяви шефката на Комисията по бюджет и финанси.
Въпреки лоялността си към ГЕРБ обаче Менда Стоянова коментира, че най-песимистичният икономически сценарий, отразен в актуализацията на бюджета, може би не е достатъчно песимистичен: "Нямаме параметрите на кризата както във времево така и като изражение на икономическите последици. Дори и при този сценарий това означава спад в приходната част към бюджета от 2.4 млрд. лева.“
Според Стоянова мярката 60/40 е полезна за компании, които не са ликвидирали дейността си или не планират да направят това в предстоящите месеци. Както и за фирмите, които въпреки че ще прекъснат работа временно, ще искат да запазят своите специалисти.
По думите й вероятно тези 1 млрд. лева, които управляващите са заделили няма да стигнат, ако кризата продължи, и ще трябва да трансферират още пари.
Менда Стоянова подчерта, че се дава гъвкавост на правителството да вземе от вътрешните и външните пазари сума пари, която може да се харчи след решение на Народното събрание и с корекция в държавния бюджет. "Идеята за преструктуриране на вече планирани разходи, които могат да бъдат отложени във времето", подчерта председателката на Комисията по бюджет и финанси.
