Агресивните парични инжекции на Федералния резерв и на федералното правителство на САЩ повдигат множество въпроси за субектите, до които трябва да достигнат заемните средства, както и дали някои играчи имат моралното право да претендират за подкрепа. Основната полемика е съсредоточена върху фирмите за високорискови и за частни капитали. В рубриката DealBook на "Нюйорк таймс" своето мнение по темата споделя професор Стийвън Давидоф Салъмън – директор на факултет в Център "Бъркли" за право, бизнес и икономика и коментатор на DealBook. Представяме на читателите на "Банкеръ" ретроспекцията на професор Салъмън на някои от американските спасителни програми за борба с COVID-19 и на възникналия заради тях сблъсък на интереса с морала.
В надпреварата за федерална помощ рисковият капитал (venture capital) спечели първия рунд. Днес фирмите за частни капитали (private equity) контраатакуват и … печелят на свой ред.
Първият рунд беше Програмата за защита на доходите в размер на 350 млрд. щ. долара.
Тя осигурява приемливи кредити в размер до 2.5 пъти сумата на месечните възнаграждения на персонала. Достъпът до програмата е ограничен до фирми с не повече от 500 служители и от нея изрично са изключени финансовите компании. Всичките заеми са с фиксирана лихва от 1%, не изискват обезпечения или гаранти (с други думи, кредитополучателите не трябва да заделят никакви средства в подкрепа на дълга) и трябва да се издължат за срок от две години без наказателни такси и комисионни за предсрочно погасяване. Вноските по кредитите се отсрочват за шест месеца и през това време лихвата се натрупва. Предназначението на схемата е да не се освобождават от работа служителите по време на изолацията им по домовете заради пандемията.
Фирмените шефове се втурнаха да кандидатства по програмата, но правителствената агенция за дребен бизнес (Small Business Administration) първоначално отхвърли множество компании, финансирани от дружества за високорискови (V.C.) или частни капитали (P.E.). Причината – включените в правилника на работата й изисквания по отношение на акционерното участие и по специално – акционерите да притежават обикновени акции и равни права. Дружествата P.E. лобираха ударно за изключение, но правителството не отстъпи.
За повечето компании V.C. обаче проблемът не беше в мажоритарната собственост, а във възможността да налагат вето на решения на борда. Изправени пред дилемата да изпуснат държавната помощ или да загубят фирмения контрол, те се втурнаха да се отказват от правата си. Още повече, пространните им връзки с банковия сектор ги прави по-атрактивни за кредиторите от непознатите фамилни фирми на "мама и татко".
По този начин единственият въпрос, който остана да виси пред напористите дружества, беше моралният: "Дали те наистина имат нужда от тези заеми?"
По данни на фирмата за статистически анализи в областите за набиране на средства, инвеститори, фирмени баланси и друга финансова информация – Prequin – и двата вида фондове – V.C. и P.E. – са разполагали към края на юни 2019-а с неизплатени от акционерите акции (количеството налични за употреба кешови резерви или ликвидни активи) за почти 1.5 трлн. щ. долара. Което, може би, е засрамило някои от дружествата (неизвестно колко на брой) и те са се отказали да участват в програмата.
Вторият рунд от състезанието за правителствена помощ бе спечелен от фирмите за частни капитали по програмата на Федералния резерв за предоставяне на срочни заеми, обезпечени с гарантирани с активи ценни книжа в размер на 100 млрд. щ. долара.
В случая "героят" е компанията от бранша Apollo, лобирала успешно пред щатската централна банка да купи по-широк спектър от ценни книжа с инвестиционен рейтинг, по-специално популярните сред тази "порода" фирми дългове, обезпечени с ипотеки и търговски имоти. Необходимостта от подобни сделки е очевидна: ако земевладелците не получат парите си (макар и популярен политически ход), ще има маса сътресения в икономиката. Фондовете P.E. могат да се включат и в кредитната програма на Федералния резерв за дребния и за средния бизнес на обща стойност 600 млрд. долара.
Въпреки масовите критики на спасителните операции за фирмите за частни капитали, не може да се отрече, че публичните пенсионни дружества разчитат на инвестициите си в тях за по-добри доходи, а компаниите от портфейлите им осигуряват работни места за милиони хора. И, честно казано, браншът е прекалено умел в политически аспект, за да позволи на критиците да застават на пътя му.
Професор Салъмън очаква следващият кръг от стимули да е още по-приятелски настроен към компаниите за частни капитали. Защото, за разлика от конкурентите им от високорисковия сектор, те нямат същите морални опасения за да лобират агресивно за федерална подкрепа.
