Тъкмо отшумя скандалът между земеделският министър Десислава Танева и големите търговски вериги за предлагането на български стоки, и тя вече е главен герой в нова драма. Този път конфликтът е между нея и един от синдикатите – заради предложението й трайно безработните да работят задължително 14 дни на полето.
Навръх Разпети петък (17 април), министър Танева обяви, че се е споразумяла със земеделските профсъюзи трайно безработните, които са на социални помощи, да ги получават след задължително полагане на общественополезен труд. За целта щял да бъде променен Законът за насърчаване на заетостта. Както уверява Танева, това ще се отрази добре на безработните – защото отново щели да бъдат заети с нещо смислено, а и реколтата щяла да бъде прибрана.
"Надявам се, че това индиректно ще бъде облекчение за тези земеделски браншове, които имат много висока временна заетост при прибирането на реколтата", отбеляза тя и точно в тези си надежди се оказа най-права. Та как няма да е облекчение за някои земеделски производители, след като за 14 дни на полето те ще плащат надници между 88 стотинки и 1.34 лв. на час?
Тази "свежа" идея очевидно така силно е впечатлила земеделската федерация на КТ "Подкрепа", че тя се обърна с писмо към премиера Бойко Борисов с настояването да не допусне такова нещо да се случи. А между другото и да се оплаче от липсата на реален отраслов социален диалог с национално представителните синдикати и работодатели в земеделието.
Опасенията на КТ "Подкрепа" и то напълно основателни, са, че зад целия „обществено полезен труд" се крие един простичък начин да се трупат печалби в нечии частни джобове. В момента се търсят отчаяни хора, евтина работна ръка, която да работят не за общото благо, а за собственици на земеделски фирми. Освен това според синдиката министърката е заблудила обществото, обявявайки, че вече е постигнат консенсус с профсъюзите в сектора за „полагане на задължителен обществено полезен труд в земеделието в рамките на 14 дни“. Според КТ “Подкрепа“ не само няма консенсус, но те дори не са били поканени да участват в консултации по тази тема.
Да работиш за един хляб
За получаването на социалната помощ трайно безработните трябва да отговорят на редица изисквания: да нямат жилище с повече стаи, които биха могли да отдават под наем; да не разполагат с влог над 500 лв.; да не са прехвърляли имот през последните пет години; да не са отказвали предложена работа…А сега и да полагат обществено полезен труд 14 дни в месеца по 4 часа на ден. Срещу този труд ще получават между 49,50 лв. и 75 лв. месечно. Така излиза при часови ставки от 0,88 до 1,34 лева.
Само че тук има един тънък момент, който Десислава Танева явно не знае – минималната часова ставка в България за 2020 г. е 3,66 лева. Така че предложението й е крайно неприемлива трудова експлоатация в държава, член на Европейския съюз, който претендира да е най-демократичната и хуманна част на света. Иначе, според изчисления на „Подкрепа“, четиричленно семейство с двама ученици, което е останало без доходи в сегашната ситуация, може да получи максимум 145,50 лв., ако родителите полагат обществено полезен труд по …56 часа месечно.
"Малко са хората, които изобщо са склонни да бъдат подлагани на експлоатация срещу средства, които не могат да гарантират и един хляб на ден. Мизерните помощи, съчетани с изискване на полагане на несъразмерен труд, водят до масов отказ от подпомагане – с около 20% ежегодно. Сега се предлага тези, които все още са склонни да участват в тази експлоатационна схема, да бъдат насилствено извозвани до нивите, за да работят не за общото благо, а за това на собственици на фирми, които търсят робски труд, поради факта че ниското заплащане и лошите условия на труд отблъскват работниците от полето!", заявяват от синдиката.
Цяла Европа търси сезонни работници
Всъщност, ако ще трябва да работят у нас на полето за стотинки, по-добрият вариант за безработните е да се ориентират към сезонна работа в богатите европейски държави. Вече бе съобщено, че в общността ще се смекчат ограниченията за придвижване през границите, за да се осигури необходимата работна ръка. Според еврокомисаря за работните места и социалните права Никола Шмит 80 000 сезонни работници се очаква да пристигнат със специални полети в Германия само през април и май, а в целия ЕС са необходими стотици хиляди. Все още не се знае с колко ще бъде увеличено заплащането им, но няма съмнения, че подходът ще е доста по-различен от този на нашата министърка Танева.
"Кризата е научила хората, че професии, които в миналото не са оценявали високо, са важни и заслужават достойно заплащане", обясни Шмит без да подозира, че някои не са научили нищо и половина..
Най-интересното е, че точно българското земеделско министерство не се притеснява от обстоятелството, че можем да останем без хора, които да приберат реколтата. Миналата седмица Десислава Танева коментира, че ако сезонните работници отидат да работят в чужбина, видите ли, можело и да не могат да се върнат.
"Държавата не може да ограничи пътуващите да работят в чужбина, където заплащането е значително по-високо, но са нужни ясни правила за връщането, особено в епидемията от коронавирус. Мисля, че трябва да има условие, когато решиш в условията на пандемия да пътуваш в страни с голям обхват на болестта, трябва да има и условие кога можеш за се прибереш", отбеляза тя. Защо ти е обаче при 80 стотинки на час да се прибираш, а и условията отдавна май ги определя Брюксел? Нали така?
Европейската регулация
На 16 април Европейската федерация на работещите в земеделието, храните и туризма съвместно с 27 други организации публикуваха обща декларация „Без права за работещите в земеделския и хранителния сектор веригите за доставки на храна в Европа са заплашени от провал“. Тя е провокирана от призивите за отваряне на границите за сезонни работници от Източна към Западна Европа, като поставя акцент върху факта, че заетите в селското стопанство са основната група граждани – жертва на модерно робство.(При все че едва ли някъде другаде на Стария континент плащат по-малко от 88 стотинки на час).
Организацията настоява европейските институции и държавите членки мигновено да вземат мерки срещу лошите условия на труд в сектора, масово разпространения недеклариран труд и експлоатацията. Изключително ниските заплати в земеделието успяват да привлекат в сектора само още по-ниско платени мигранти – граждани на ЕС и на трети държави. Те обаче често стават жертва на нехуманно отношение, живеят в бараки и селища без нужните санитарни условия – там спазването на физическа дистанция е невъзможно и пандемията може да има пагубни последици.
Съдейки по думите на еврокомисаря Никола Шмит, такива мерки ще бъдат взети. А какво правим у нас?
