COVID-19 ще ощети глобалната икономика с над 6 трлн. долара

позиции

Пандемията от COVID-19 ще предизвика 4% спад на световната икономика  през 2020-а, ако възстановяването започне през второто полугодие, показва оценка на икономически екип на агенция "Блумбърг". Това е оптимистичният сценарий на авторите на анализа Том Орлик и Джейми Ръш. Те отбелязват, че глобалната икономика "върви надолу с безпрецедентна скорост и острота", а размерът на загубения доход ще надхвърли 6 трлн. щ. долара.   

 

При този сценарий БВП на САЩ ще се свие с 6.4%, на еврозоната – с 8.1%, на Япония – с 4%, а Китай ще отчете най-слабия растеж в своята история.    

"Низходящите рискове са значителни", отбелязват анализаторите. Паралелно с  усилията на правителствата да започнат да облекчават изолационните мерки се увеличава и опасността от втора вълна на заразата, която може да задълбочи световния икономически спад до 5.6 процента. Ако пък стимулите се окажат недостатъчни, БВП може да потъне със 7.2 процента.  

Икономистът на "Ю Би Ес глоубъл уелт мениджмънт" – Дийн Търнър, подчертава, че инвеститорите ще трябва да отчитат три основни фактора, които ще влияят на  дейността им  през следващото десетилетие: свят с повече дългове, с по-малко глобализация и с по-обхватна цифровизация. 

Дидие Сейнт-Джродж – член на комисията за стратегически инвестиции и управляващ директор на компанията за управление на активи "Карминяк" – предлага по-нестандартен поглед към кризата и търси корените на тежките последствия от пандемията от COVID-19 в човешката психология. Той посочва, че нито един модел за прогнозиране не може да покаже чак толкова прецизно какво се случва, когато половината население на планетата е заключено по домовете си за неопределен период от време.  Изводът, че знаем твърде  малко е само една от причините за резкия борсов срив през март и зад реакциите на инвеститорите от началото на годината освен обикновен страх стоят и няколко психологически предразсъдъка. 

Единият от тях е прекаленото доверие.

Прочутият американски икономист Хайман Мински твърди, че стабилността може да провокира нестабилност като окуражава инвеститорите да поемат  и прекален риск. В този смисъл екстремната пазарна реакция на разпространението на коронавируса е "моментът на Мински" след продължилата десетилетие намаляваща степен на колебания на пазара за акции.

Което ни довежда до втория тип болезнено психологическо предубеждение – пренебрежението.

През седмиците след като COVID-19 порази Китай в края на 2019-а, доста  западняци не бяха особено притеснени. Това е обяснимо предвид на  географското отстояние, но ефектът  всъщност е плод на допускането, че светът е съставен от отделни популации с далечни или противоположни тревоги и интереси. Този "вътрешногрупов" предразсъдък приспа вниманието на европейците към събитията в провинция Хубей. При това, след като всеки знае, че по правило, епидемиите се разпространяват – особено динамично  в толкова взаимносвързан свят. Психологическата нагласа обаче надделя над прагматизма.   

На трето място идва недостатъчното ни разбиране за особеностите на геометричната  прогресия. 

При нея числата растат с коефициент, противно на аритметичната, когато те се увеличават с определена сума. Ако нещо нараства с 25% на ден, количеството ще се утроява на всеки пет дни. Човеците обаче трудно осмислят това. Вероятно по тази причина повечето наблюдатели, включително и инвеститорите, подцениха скоростта на разпространение на заразата и не успяха да вземат навреме мерки срещу нея. А когато накрая разбраха колко са изостанали, се паникьосаха.

Последният фактор, който има значителен принос за драматичния икономически спад в резултат на пандемията, е трудността при справянето със статистически неестествени рискове.

Човешкият ум е свикнал да оценява събитията от вероятностна гледна точка: да търси най-вероятния сценарий и след това да определя доверието в него. От което следва, че онова, което никога не се е случвало или е статистически малко възможно, може да се пренебрегне. Проблемът е, че подобен подход не взема предвид неестествените явления, които възникват изключително рядко, но променят всичко възможно. 

Незачитането на непредсказуемите явления със силно влияние винаги е било факт. Това показват  например  защитните стени  по японското крайбрежие, които, изградени като "оптимални", се оказаха недостатъчно високи, за да спрат вълните цунами, разрушили атомните реактори на Фукушима. А правилният избор в тези случаи щеше да направи системите по-малко уязвими. Просто защото има директна връзка между оптимизацията и уязвимостта.

В човешката природа е заложено да търси застраховка след бедствия. Което означава, че потребители, инвеститори, бизнесмени и правителства вероятно ще излязат от сегашната криза с по-трезв статистически подход към управлението на риска за следващите години.

Ако това се случи, тенденцията трябва да е към увеличение на спестяванията на домакинствата, към производство с по-ниски разходи и към загърбване на "модата" за дългово финансиране. Това би поставило стопанствата на по-солидна основа, но пък растежът ще е по-бавен, компаниите – с по-ниски печалби и финансовите резултати на фондовите борси – не чак толкова "звездни". С други думи – по-здрав, но по-малко оптимален растеж.  

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст