Бюджетният излишък в последните години се превърна в нещо като рекламен слоган на правителството. И дотолкова свикнахме с него, че в един момент престанахме да го чуваме – той просто минава покрай ухото, като реклама за памперси например.
Всъщност правителството рекламира излишъка като символ за добро управление на парите на данъкоплатците. Опозицията пък се дразни, защото когато в края на годината започне харченето на милиардите от излишъка, идеите й какво може да се финансира с тях, обикновено отиват направо в „пета глуха“. Сега обаче настана време, което не е за реклама, а за спасяване на икономиката, бизнеса и хората, които го създават.
Разгарът на кризата съвпадна с отчетния период за изпълнението на бюджета и в данните от Министерството на финансите отново лъсна натрупаният излишък в размер на 1.58 млрд. лв. към края на април. И това след обявяване на извънредното положение (на 23 март) и на фона на свещените правителствени клетви за подпомагане на гражданите и фирмите.
Априлският излишък в 2020-а наистина е с 1.1 млрд. лева по-малко от този за първите четири месеца на миналата година, но спрямо март 2020 г. бюджетният излишък се е повишил със 161 млн. лева, което ни прави уникални!
България със сигурност е една от малкото страни в света, ако не и единствената, която в ситуация на безпрецедентна криза увеличава бюджетния си излишък. Не просто формира излишък, а го увеличава.
Затягане на примката
В момента може да се каже, че тези данни са по-скоро антиреклама за правителството, защото на практика излиза, че кабинетът е затегнал примката около врата на икономиката, точно когато трябва да предотврати разрастването на икономическата криза и финансовото обедняване на нацията. Тоест политиците ни водят битка с кризата само на думи. И очевидно не са си научили урока от предишната криза, а именно, че бюджетен излишък в ситуация като сегашната не е повод за гордост.
Логиката на мнозина специалисти е, че когато има криза, трябва да се разширяват публичните инвестиции, за да се стимулира развитието на икономиката и не е необходимо да се заделят бюджетни излишъци. Данните за изпълнението на бюджета обаче показват, че капиталовите разходи като цяло са спрени. Например през март те са само 1.5% от планираните инвестиции по държавния бюджет. През април вероятно положението е същото. Тоест не се налива ликвидност в системите на здравеопазването и образованието. Вероятно са спрени и плащания към фирми за извършена работа по обществени поръчки, което е противно на всякаква логика, защото не помага за неутрализирането на кризата, а за нейното задълбочаване.
Очевидно е също, че темпото, с което се реализират антикризисните програми, е твърде мудно – по основната схема "60/40" са изплатени 11 млн. лв. при 1 млрд. лв. обещано финансиране от бюджета.
Приходите от данъци намаляват
В приходната част на бюджета изненадите са малко, но показателни. Икономическата криза и ограничителните мерки срещу разпространението на COVID-19 понижават данъчните и неданъчните постъпления по консолидираната фискална програма с 875.8 млн. лева. Спрямо първите четири месеца на 2019 г. консолидираните приходи отчитат забавяне основно при корпоративните и други данъци, ДДС от внос и приходите от такси. Това се очакваше предвид удължените с 3 месеца срокове (сега 30 юни) за деклариране на корпоративни данъци. В резултат приходите намаляват от 522 млн. през март 2019 г. до 305 млн. тази година.
Приходите от ДДС обаче се запазват – 2.94 млрд. лева, но от министерството предупреждават, че очакват спад на постъпленията от ДДС заради влошеното потребление, внос, износ и понижението на цената на суровия петрол на международните пазари.
Финансисти коментират, че данните разкриват спад с 15-18% на Брутния вътрешен продукт вследствие на мерките срещу разпространението на заразата..
Доколко помага ЕС
Ефект през първите месеци върху бюджетното салдо имат и приходите от евросредства. Спрямо миналата година има 50% увеличение на тези постъпления, така че това оказва известен компенсиращ ефект върху бюджетните приходи. Европейският съюз позволи на страните членки да пренасочват средства от всички програми към антикризисни мерки и тази тенденция се очаква да продължи и през следващите месеци, т.е. част от негативния ефект от кризата ще бъде покрит от европейските фондове.
Например схемата за грантове от 3000 до 10 000 лв. за мирко и малки фирми се финансира със средства по оперативна програма "Конкурентоспособност". Освен това средства ще бъдат насочени за медицински облекла, медицинска апаратура, както и за социалните мерки за хората без доход.
Икономисти акцентират, че Европейската комисия става все по-гъвкава и позволява повече разходи да се финансират от европейските фондове, така че се очаква тази гъвкавост също да компенсира част от спада на данъчните приходи. Разбира се, това не може да ги компенсира изцяло, но е фактор за бюджетното салдо през март и април.
Идват времена на дефицити
За добро или зло, механизмът, чрез който през цялата година се задържат капиталови разходи, а после се насочват към любими на властта проекти, отива към своя край.
За това предупреди и управителят на БНБ Димитър Радев, който неотдавна каза в прав текст: "Идват времена на дефицити". По-тежките времена за държавната хазна бяха отразени и в актуализацията на държавния бюджет, където бе записано, че годината ще приключи с 3.5 млрд. лв. дефицит или около 3% от БВП. Разбира се, това число изглежда твърде оптимистично, а и едва ли тази актуализация ще е последната за годината.
Още в края на май се очаква данните за изпълнението на бюджета да се изменят. Както стана дума, още нищо не е похарчено по антикризисните мерките на правителството. Например хората, които са се записали като безработни в бюрата по труда през април, ще получат обезщетения през май, т.е. държавата все още не е реализирала големи разходи за безработни.
Съвсем малко средства са платени и по мярката "60/40", а големите плащания ще бъдат през май и през юни, защото до момента обработените заявления са за март, когато едва към края на месеца започнаха да затварят фирми и цехове. Тепърва тръгва и социалната програма за хора в неплатен отпуск, още не са платени и пари по схемата за грантове от 3 до 10 хил. лева за малки и микро фирми.
Очакванията на икономистите са, че и разходите за медицинския персонал и полицаите тепърва ще набъбнат, защото болниците са приели много повече болни от COVID-19.
Другият голям разход ще е за тестове за коронавирус. Едва преди дни здравната каса започна да плаща за тези тестове, като досега те се финансираха от дарения и еднократни плащания.
Защо циклят капиталовите разходи
"По принцип инвестиционната програма на правителството се реализира трудно, защото се организират обществени поръчки. По тях има и обжалвания. Затова има забавяне в първите месеци на годината. Така че обикновено се харчи в края на годината", обясни пред "Банкеръ" икономистът Георги Ангелов и добави, че през зимните месеци трудно се реализират и строителните проекти, а и заради извънредното положение много поръчки бяха отложени.
Според него средства са спестени и по друго основно перо – бонусите на държавните служители, като в някои министерства не са изплатени ДМС-та за първото тримесечие, което традиционно се случва през април.
