Ни в клин, ни в ръкав в сайта на държавното обвинение се появи уникално съобщение:
“С оглед осъществяване на конституционните правомощия на главния прокурор на Република България по чл. 126, ал. 2 от Конституцията на Република България за методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, и на основание чл. 138, т. 1 във вр. чл. 136, ал. 5 от Закона за съдебната власт се създава експертен съвет към главния прокурор на Република България. Съветът се състои от представители на научната общност с безспорен опит в областта на правото и изявени специалисти в правоприлагането с доказани професионални качества и авторитет…”
Спираме дотук поради липса на достатъчно място. Всеки, който иска да се запознае с членовете на новата структура, може да направи това в интернет страницата на държавното обвинение. Ние ще отбележим само, че анонсът, според който участниците в съвета са с безспорен авторитет в областта на правото, че са изявени специалисти и притежават доказани професионални качества и авторитет е леко… невярно.
Да, сред тях има такива хора, но има и “инакви” – дето с години сме им търпели и магариите, и издевателствата над писаните закони и неписаните морално-етични принципи. И от тях – с особена сила – като прясно калайдисан тиган по пълнолуние – блести бившият главен прокурор Никола Филчев.
Да обясняваме надълго и нашироко какво представлява скромният днес преподавател в Юридическия факултет на УНСС няма смисъл, защото и десет броя на “БАНКЕРЪ” ще са ни малко. Затова само ще маркираме само част от безобразията, върху които ще “стъпи” продължението на поредицата “Пародията на прехода”, посветено на държавното обвинение и неговите предводители.
Първо – превърна прокуратурата в свое еднолично владение, където само той има право да коли, беси и бие (туй последното – в буквалния смисъл на думата). И затова, дори и в съдебна зала, неведнъж се е чувала тъжната поговорка “В прокуратурата няма НК и НПК, има каквото каже г-н Филчев!”
Второ – не направи абсолютно нищо за овладяване на организираната престъпност и корупцията, тъкмо обратното – по време на неговия мандат (1999-2006 г.) започна същинското мафиотизиране на традиционните ОПГ-та. И то по класическата дефиниция от средата на 70-те години на миналия век: срастване на организираната престъпност с политическата класа с цел подчиняване на националното стопанство в полза на организираната престъпност!
Трето – въпреки че поне три пъти се кле от парламентарната трибуна, Никола Филчев не направи абсолютно нищо, за да изправи разграбителите на държавното имане, наследено от социалистическа България. Точно така – за т. нар. варварска приватизация става дума. По едно време уж беше подкарал идеолозите на разкостването по списък, но днес – 16-17 години след загадъчната (все още) поява на сакралния опис – с над 40 имена на бивши и действащи министри, заместник-министри и разни други висши държавни чиновници, резултатът си е все същия – никакъв.
Четвърто – воден от амбицията си да остане в историята като главният прокурор, възстановил блясъка на държавното обвинение от епохата на Сталин и бащата на конструкцията “Прокуратурата е единна и неделима, всеки прокурор е подчинен на висшестоящия, а всички – на главния прокурор” – Андрей Вишински, през 2003-2005 г. той сътвори чудеса от храброст и… успя: действащият в момента Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) въоръжи редовите прокурори с толкова правомощия, че те за пет пари работа не могат да свършат. А преписките, минаващи през ръцете им, скочиха рязко: от 100 000-150 000 през 2002-2003 г. на… 270 000 през 2017 г., да речем. Докато количеството редови прокурори си остана едно и също – около 2000 души.
Спираме дотук, защото после на никого няма да му е интересно. А защо актуалният главен прокурор Иван Гешев се е надскочил?
Отговорът се крие в двете разпоредби от Закона за съдебната власт, които би трябвало да узаконят създаването на експертния съвет. Е, гледахме и четохме, четохме и гледахме какво пише и в чл. 136, и в чл. 138 от ЗСВ, но точно такова правомощие на главния прокурор не открихме. Няма и няма.
Вижте сами:
- чл. 136, ал. 5: Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори и следователи за точно и еднакво прилагане на законите и защита на законните права и интереси на гражданите, юридическите лица и държавата;
- чл. 138, т. 1: Главният прокурор ръководи и представлява прокуратурата!
Нейсе, макар странното и интересчийско интерпретиране на законовите норми да заприлича на масов спорт. Важното е, че все още главният прокурор не е решил да си направи и собствена ведомствена полиция с разследващи правомощия, а шефът на МВР – ведомствено държавно обвинение!
Пепел ни на устата…
