Почти всички мерки на правителството срещу икономическия шок са в ход. Остава обаче натрапчивото впечатление, че интересът към тях не е много голям. Това важи както за схемата "60/40", така и за стимулите, разработени от банките – безлихвените кредити за граждани в неплатен отпуск и самоосигуряващи се, както и за отсрочването на кредити по реда на т.нар. мораториум.
Причината за слабия интерес може да се обясни с принципа на моркова и тоягата, тъй като двете първоначални изисквания към фирмите и гражданите са те да са изрядни платци към бюджета и към кредитните институции. Ако обаче една фирма е извадена шоково от „оборота“ и има някакви постъпления по сметките си, логично е да направи избор между хазната и работещите в нея, и да плати първо на персонала си, който е попаднал в същата шокова ситуация. Така обаче дружеството изпада от схемата на държавните „облаги“.
Получава се своеобразен Параграф 22 – дилема, в която никой от участниците не може да спечели.
Да обясним накратко: независимо дали си собственик на фирма, или гражданин, за да получиш подкрепа от държава трябва да си бил без никакви задължения към хазната и/или просрочия по кредитите си към банките. Съществува опцията да се разплатиш с тях и едва тогава да кандидатстваш за помощ (моркова). Ако това не стане, тъй като нямаш подобна възможност, значи си наказан и трябва да се оправяш сам (т.е. да избереш тоягата). Като цяло, приетите от правителството мерки едва ли могат да се нарекат помощ –
те са просто заеми, заеми и пак заеми.
И понеже никой от работещите не изпадна в състоянието „недостиг на средства“ по собствена воля, тъй нужната на мнозина помощ никога няма да достигне до тях. Данните също са красноречиви.
Към края на май са постъпили едва 10 847 искания за безлихвени кредити до 4500 лева. От тях са потвърдени 5265, а други 2351 заявки се обработват. Излиза, че немалък брой от кандидатите са отхвърлени, защото не отговорят на изискванията.
Трябва да се има предвид, че предлагането на безлихвено кредитиране
"върви" на почти пълни обороти.
До края на май по гаранционната програма работеха девет търговски банки – Алианц банк, Инвестбанк, Интернешънъл Асет банк, Общинска банка, Първа инвестиционна банка, Търговска банка "Д" и УниКредит Булбанк. В началото на месеца към тях се присъединиха още две финансови институции – Обединена българска банка (1 юни) и Банка ДСК (3 юни).
Реално, остават само три кредитни институции, които могат да се включват в програмата и да подпишат споразумения с Българската банка за развитие, обезпечаваща 200 млн. лв., предоставени от правителството за безлихвени кредити. Но, както и да го погледнем, кредитът си е кредит. А т. нар. помощ е в субсидирането само на частта за лихвата.
Общата сума на одобрените кредити достигна над 22 млн. лв., при средна стойност на заемите близо 4300 лева, отчете на 2 юни държавната банка.
Немалкият брой
отхвърлени заявки също буди недоумение,
защото достъпът до тези заеми е при сравнително облекчени условия.
Например – програмата обхваща еднолични търговци и пенсионери. За безлихвен кредит може да кандидатстват и хора, които получават страничен доход от наем, но са в неплатен отпуск. От ББР дори уточняват, че изрядното кредитно досие не е изискване при кандидатстване.
Разбира се, поради налаганите им строги нормативни изисквания, търговските банки могат да вземат предвид кредитната история и платежното поведение на конкретния кандидат от преди началото на кризата. И при проблем, да предложат друг размер на кредита – не по-голям от 4500 лв., но не по-малък от 1500 лева.
Доста любопитно е също така, че ББР позволява кандидатстване за кредит и при наличие на просрочие по друг заем, и при запор на лични сметки в банката. В такива случаи обаче потребителят трябва да декларира пред банката, че е съгласен със средства от кредита да бъдат погасени личните му задължения по наложения запор.
Интересно ще е да се видят и първите статистически данни по програмата на ББР – за портфейлни гаранции в подкрепа на микро-, малките и средни предприятия, пострадали от пандемията.
Ще припомним, че стимулиращата схема е в самото си начало и към 3 юни
само Българо-американската кредитна банка
бе сключила с ББР споразумение за участие в програмата.
Според контракта, БАКБ ще може да включва в програмата както нови, така и съществуващи кредити. Отново прави впечатление, че най-важното условие е кандидат потребителите да изпитват затруднения от началото на извънредните мерки (13 март 2020 г.), но 12 месеца преди това да не са изпадали в просрочие за повече от 90 дни.
Заемите се отпускат при намалени изисквания за обезпечение – не повече от 20% от размера на търсеното финансиране. Предвижда се гратисен период за новоотпуснатите кредити, който ще позволява да не се плащат вноски по главниците и/или лихвите до 3 години.
Всички кандидати ще трябва да отговарят
поне на едно от следните изисквания:
– да имат спад на оборота след първото тримесечие на 2020 г. спрямо същия период на 2019 г.,
– да имат неполучени вземания от клиенти или неразплатени суми към доставчици след 1 март 2020 г.,
– да имат отменени договори за износ или прекратени доставки от внос от началото на годината,
– да са затворили производствените си съоръжения и офисите си,
– да са намалили броя на заетите си лица.
Данните на Асоциацията на банките показват, че към 15 май
не се наблюдава засилен интерес
и към отсрочването на кредитите, въпреки че това би трябвало да е най-популярното облекчение за гражданите и фирмите, изпаднали в затруднения покрай пандемията.
Според последното съобщение на Банковата асоциация, броят на получените искания за отсрочване на кредити oт граждани и фирми надхвърля 76 000, а броят на вече одобрените е малко над 57 хиляди.
Делът на отсрочените кредити никак не е голям, защото, според последната статистика на БНБ, в края на март т. г. общият брой на кредитополучателите е бил… над 3 милиона:
149 000 фирми и около 2.89 млн. граждани.
На всичкото отгоре, отсрочването на вноските може да бъде само за срок до 6 месеца, но не по-късно от 31 декември.
Както "БАНКЕРЪ" неведнъж е писал, кредитният мораториум важи единствено за клиенти с изрядно кредитно досие. Разсрочваните задължения трябва да са били редовно обслужвани или към 1 март 2020 г. да са най-много с 3-месечно просрочие за последната календарна година.
Доколко тези стимули са атрактивни за гражданите и бизнеса, ще стане ясно съвсем скоро. Причината е очевидна – на 22 юни изтича срокът, през който клиентите могат да заявят пред банките изричното си желание за ползване на облекчени условия. А крайният срок за одобрение или отхвърляне на заявленията изтича на 30 юни.
