На днешния ден през 1926 г. Обществото на народите (ОН) взема решение за отпускане на Бежански заем на България.
Това е външен заем, взет от правителството на Царство България, чиято основна цел е да подпомогне над 250 000 българи, преселили се на територията на страната след Първата световна война. Договорът за заема е сключен на 22 декември същата година след продължителни преговори с посредничеството и при гаранцията на Обществото на народите.
Отпускането на Бежанския заем е резултат на сложна международна политическа комбинация и може да бъде разглеждано като успех на британско-американската политика. В годините след Първата световна война Франция се застъпва за твърда политика спрямо изплащането на репарациите от победените страни, докато във Великобритания преобладава мнението, че в общ интерес е тяхната икономика да бъде стабилизирана.
През пролетта на 1926 година се предлага идеята за отпускане на малък стабилизационен заем, който е политически оправдан с разрешаването на хуманитарния проблем с бежанците в България. Активна роля в процеса поема Обществото на народите, което изпраща свои експертни мисии в страната, за да направят оценка на икономическото ѝ състояние. По този начин то се превръща в арбитър между противоположните мнения на различните заинтересовани страни.
На 10 юни, по препоръка на своя Финансов комитет, Съветът на ОН одобрява проект за настаняване на български бежанци с помощта на международен заем. Какъв залог ще бъде предоставен от България е решено след преговори със страните, на които страната дължи репарации съгласно Ньойския договор. През юли, след българска дипломатическа офанзива в Париж и Рим, Междусъюзническата комисия позволява използването на някои акцизи за целта. На 8 септември външният министър Атанас Буров и финансовият Владимир Моллов подписват в Женева протокол за сключване на бежански заем под гаранцията на Обществото ан народите. Документът урежда величината на заема, условията и контрола върху прилагането му. Народното събрание го ратифицира с почти пълно единодушие в края на същия месец. В началото на декември са сключени договорите между България и банките, които участват в отпускането на заема.
Бежанският заем е отпуснат от група британски, италиански, швейцарски, холандски и американски банки. Водещ посредник при емитирането на заема е британската банка Шрьодерс. Той е с номинална стойност 2 400 000 британски лири и 4 500 000 американски долара при лихва от 7 процента. За да гарантира погасяването на заема, правителството на Андрей Люпчев залага част от приходите в държавния бюджет: акциза върху спирта, солта, содата, лимонадата и други.
Във връзка с отпускането на Бежанския заем България сключва и допълнителни споразумения с довоенните си кредитори, като изплаща просрочения си дълг към Париба от времето на Балканската война. В договора за заема е изрично вписано, че при опасност за стабилността на лева, плащанията по репарациите могат да бъдат преустановени. От друга страна, Финансовият комитет на ОН налага строг контрол върху финансовата политика на страната, като към Българска народна банка са прикрепени негови постоянни представители.
Срещу заема правителството на България се задължава да предостави 132 000 ха земя за настаняване на бежанците. За реализиране на тази цел е създадена Главна дирекция за настаняване на бежанците, пряко подчинена на министър-председателя. До закриването си през 1931 година тя работи в тясно сътрудничество със специален представител на ОН, който контролира изразходването на предвидените средства.
Дотогава над 30 000 бежански семейства (около 200 000 души) са настанени и стопански устроени на 1 милион дка земя. Повече от 1.6 милиарда лева от Бежанския заем са вложени в изграждане на 10 000 нови жилища (т.н. Шаронски къщи*), раздаване на семена, добитък и земеделски инвентар, увеличаване на обработваемите площи чрез изкореняване на гори и пресушаване на блата. Голяма част от средствата (около 350 милиона лева) отиват за строежа на железопътната линия Раковски-Хасково-Мастанли (днес Момчилград), поправка и разширение на пътната мрежа и водоснабдяване.
Бежанският заем има важни политически последствия, най-вече за международното положение на България. Това е първият външен заем, сключен от Царството след края на Първата световна война, а самото му отпускане представлява пробив в клаузите на Ньойския договор, даващ на Репарационната комисия изключителни права върху всички ресурси на българската държава. Друго предимство на заема е, че страната излиза от силната си зависимост от френските кредитори, като прехвърля част от задълженията си към британски и американски банки.
*Шаронската къща или бежанска къща е строена в България в началото на XX век за десетките хиляди бежанци от Македония и Беломорска Тракия. Те носят името на френския банкер Роне Шарон – специално назначен комисар на ОН за бежанците в България, чиято мисия е да набави за бежанците жилища, земеделски сечива, добитък. Шарон, който е идеолог на архитектурния модел на бежанските къщи, успява да издейства заем от ОН на стойност 2.25 милиона лири стерлинги. Днес запазени Шаронски къщи има все още по Южното Черноморие, из селата на Странджа планина, Петрич и Петричко.
