COVID-19 доведе финансовите пазари до повратна точка. И обезсмисли една фундаментална инвестиционна стратегия, която от десетилетия защитава институционални и дребни инвеститори. Става въпрос за класическия начин за структуриране на инвестиционни портфейли – 60% вложения в акции и 40% – в правителствени облигации. Фирмените книжа осигуряват дългосрочен капиталов ръст над инфлационното равнище, а държавните ДЦК – защита срещу риска на акциите. За тази опасност предупреждава Пол Бритън – основател и главен изпълнителен директор на Capstone Investment Advisors в Ню Йорк.
През последните 20 години тази схема работеше, защото двата класа активи имаха надеждна отрицателна зависимост – облигационната порция поскъпваше, когато фондовите борси вървяха надолу, поради което целият портфейл стоеше стабилно.
В действителност, стратегията 60/40 играеше много по-важна роля – правителствените книжа работеха като застрахователна полица и служеха не само като буфер на инвеститорите срещу загуби от вложенията им в акции, но и като държавна защита на собствеността им. С други думи – стабилни доходи от плащания по купоните плюс застраховка срещу борсов риск.
Днес тази двойна полза се превърна в двойна вреда. Централните банки понижиха лихвените проценти почти до нула през последното десетилетие и доходът от лихвената компонента от вложенията в правителствени облигации се изпари. Което остави капиталовият ръст в позицията на единствен източник на бъдещи приходи. Потенциалът за ръст на фондовите борси обаче също е на изчерпване.
Пораженията от тази промяна са значителни. От една страна, милиони дребни инвеститори остават до голяма степен беззащитни, защото се лишават от проверени и работещи начини за диверсифициране на неизбежния риск от вложенията в акции. По подобен начин, интелигентната и изключително успешна стратегия на хеджинговите фондове, позната като "Рисков паритет", се сблъсква с екзистенциално предизвикателство: без заслужаваща внимание положителна доходност на правителствените облигации е много съмнително да се постигне успех в турбулентна среда.
През последните три десетилетия типичният портфейл 60/40 носеше средно 10% годишен доход за порцията от акции и малко под 6% от държавните ценни книжа или грубо 8% общо на година. В момента, при нулева облигационна доходност на инвеститорите ще им трябва много по-висока възвръщаемост от дела от фирмени книжа в портфейлите, за да задържат този резултат – около 13.3% годишно. Което означава да се поема по-висок риск, съответно и потенциално по-големи загуби.
Поради тази причина дребните и институционалните инвеститори са достигнали повратна точка, а за онези, които притежават класическите портфейли 60/40 тя си е направо бедствие. Защото те губят надежден източник на доход и стратегията им за диверсификация пропада.
Оттук нататък всеки, който ще отваря първата си сметка, по която да спестява за пенсия, ще трябва да помисли за друг "балансьор" на риска и за алтернатива на облигациите, включително пари в кеш, злато, криптовалути или специални стратегии за компенсиране на пазарните колебания – примерно опции, които директно хеджират акциите – сравнително непознат инструмент за редовия човек.
Новата инвестиционна реалност означава да очакваме по-ниски доходи от класическите балансирани портфейли 60/40, защото "безплатна застраховка" чрез пазара на облигации вече не е налице. чна. А заплащането за защита никога не е било изгодна перспектива. Все пак, след като инвеститорите вече са опасно изложени на борсови рискове, те или съветниците им би трябвало поне да помислят за надеждно решение.
