Заради сагата „Божков” хазартът бе критично огледан отвсякъде. Но остана едно неосветено място, в което годишно постъпват между 2.1 и 2.6 млн. лв. вече седма година, което значи 20 милиона общо. Става дума за специален фонд в хазарта – пари, събирани от компаниите, опериращи на този пазар, които трябва да служат за превенция на пристрастяването, предимно на младите. Официално фондът се води "за социално отговорно поведение в игралната индустрия".
Къде са тези пари за профилактиране от хазартна зависимост?
"Социалната" такса за хазарт бе приета в края на 2013 г. по време на кабинета "Орешарски" и реално такива средства се събират от 2014 година. За първата година са постъпили общо 2.164 млн. лв. от общо 349 организатори на хазартни игри.
Във все още неремонтирания Закон за хазарта е записано, че организаторите на онлайн залагания внасят годишно 50 000 лв., а тези на игри в казино – по 10 000 лева. Всички останали компании за хазартни игри внасят по 5 хил. лв. годишно. Така се получава, че всяко дружество е внесло средно по около 6000 лв., независимо какъв е обхватът на влиянието му, какъв е оборотът му или каква е печалбата му.
Приходите на свързаните с Васил Божков "Национална лотария" и "Еврофутбол" са надхвърляли 100 млн. лв. годишно, но запознати твърдят, че таксата, която са плащали, е същата като за малките оператори.
Според проучване на „БАНКЕРЪ“ през годините всички компании от бранша са се издължавали до стотинка по таксите за социално отговорно поведение. Така събираните пари би трябвало да се разпределят на състезателен принцип между неправителствени организации (НПО), за проекти в духа на закона. Това става година за година и когато с парите не се финансират конкретни проекти, те би трябвало да се преведат в полза на държавния бюджет.
Още първият опит за подобно "раздаване" – през 2015 г. – показва какво има да се случва и на този "фронт". Според неофициален източник 7 НПО са усвоили 1.5 млн. лева от събраните такси. Резултатите са повече от скандални, защото ги няма никакви.
Начинът на провеждането на конкурса
заинтригува обществеността и тогавашният шеф на Държавната комисия по хазарта Огнемир Митев, сега следствен с постоянна мярка „задържане под стража”, реши да се отърве от тази „опасна“ дейност. Затова той измолва от финансовия министър Горанов да го оттърве от „бремето“ на разпределението на събраните средства и то да бъде прехвърлено към Министерството на младежта и спорта, заедно с тегобите по конкурсите.
Така вече четвърта година парите за "отговорен хазарт" постъпват в спортното министерство.
Защо се издъни първият конкурс?
Още преди конкурса неправителствените организации надушиха нередности и изпратиха писмо до премиера Бойко Борисов, до финансовия министър Владислав Горанов и до председателя на Държавната комисия по хазарт с искане процедурата да бъде спряна. Това обаче не се случи.
Решенията за отпускането на средствата, събрани през 2015 г. бяха взети само от четирима души, членове на Държавната комисия по хазарта во главе с неговия председател Огнемир Митев.
А по закон комисията, която се създава за разпределянето парите се състои от 7 членове – трима представители на ДКХ, включително председателя на ДКХ, и по един представител на Министерството на финансите, на Министерството на здравеопазването, на Министерството на младежта и спорта и на Министерството на образованието и науката.
В решенията за отпускане на средства обаче липсваха представители на МЗ, МОН и Министерството на младежта и спорта. Нещо повече – техни представители въобще не фигурираха в състава на комисията, която раздава парите. Но… в наредбата, регламентираща конкурса "предвидливо" бе оставена вратичка, че "комисията взема решение при наличие на кворум от две трети от членовете й и с мнозинство от 4 гласа".
Конкурсът за средства по програмата "Отговорен хазарт" беше обявен набързо в края на 2015-а и НПО-тата имаха само 21 дни да представят проектите си. Критериите, по които стана оценяването на идеите, също потънаха в мъгла. Затова не са твърденията, че зад част от спечелилите неправителствени организации стояха хора със спорна репутация. Нито една от спечелилите организации нямаше публично известни дейности в областта на хазартната зависимост. А повечето от тях бяха регистрирани в последния момент, в навечерието на конкурса…
Към днешна дата „БАНКЕРЪ” се свърза с новите „собственици” на парите – спортното министерство. Мотото, под което върви усвояването на тези средства звучи (уж) държавнически – Национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл.10а от Закона за хазарта. От ведомството обаче отказаха да коментират темата и ни препратиха към годишните си отчети в сайта. Е, започнахме се със съдържанието им и установихме следната зависимост: парите винаги са около 2 млн. лв., броят на финансираните проекти е между 35 и 47, а имената на изпълнителите – чудно защо ли? –
са ревниво пазена тайна.
Фактът, че в предложените промени в Закона за хазарта от депутати от ГЕРБ се засилва ролята на заделяните пари за отговорен хазарт говори, че направено не е достатъчно.
В поправките има конкретно предложение – такса "социално отговорно поведение" от хазартните оператори вече да се плаща за всеки издаден им лиценз. Целта е "равнопоставеност" на операторите, които организират една или повече хазартни игри, тъй като сега има такива, които плащат такса еднократно, без значение колко лиценза има съответната компания.
От друга страна, противно на логиката, от ГЕРБ искат отпадане на съществуващите сега задължения по закон 10% от приходите от хазартни такси на годишна база да се отделят за фонд "Култура" и да се предоставят на ресорното министерство. Дали изобщо някога това законово задължение е изпълнявано от държавата не е съвсем ясно. Факт е обаче, че от ГЕРБ искат да го заличат.
