"Ди Велт" живи ни оплака тази седмица – изданието пише, че българите са пред изчезване. Това сочело последното изследване на ООН, в което пише, че през 2080 г. населението на България ще наброява едва 4,8 милиона души – почти половината от преброените през 1990 година българи.
Малко е странно, че немско издание се е загрижило за нас, а никой в България не се е изказал по въпроса, включително и ръководството на държавата.
Може би причината е, че то е заето да следи небето между "Дондуков"1 и "Дондуков"2 за прелитащи дронове и не му е до дългосрочни прогнози. Особено пък отнасящи се до броя на българите…
Народът отдавна не е тема за размисъл на която и да е управляваща партия. Даже и на опозицията, в случая БСП, която е много ангажирана със себе си. Дотолкова ангажирана, че въобще не й минава през ума, че изчезнат ли половината българи, симпатизантите й ще бъдат записани в Червената книга, наред със странстващия гълъб, с балийския тигър, с тасманийския вълк, с тарпана, с китайския бял делфин и други изчезнали видове.
Всъщност българинът като вид напълно заслужава да влезе в тази книга. Няма друг такъв представител на човешкия род, който вечерта яростно се кара с телевизора, а на сутринта отива и си пуска бюлетината за политика, дето му е изпилил нервите. В българския политически живот това явление е известно като избор на по-малкото зло.
По нашите географски ширини политическият живот като цяло много напомня на света от книгите на братя Грим, където злото е основен герой. Тук бродят червени бабички, които ядат малки деца, зли герберски тролове, олигархични Кумчо-вълчовци, прокурорски орки, съдебни гоблини и каква ли не друга паплач. И действителността на практика налага да се избира най-малкото зло – независимо дали става дума за управляваща партия или за главен прокурор.
А дали пък именно заради това ние, българите, изглеждаме някак по-екзотични, та дори сме предизвикали вниманието на ООН и на издания като "Ди Велт"? Досега не се е чуло някъде из останалите страни-членки на ЕС да оправдават избора си с по-малкото зло. Там хората се чувстват свободни да изразят волята си и не се карат до бяс с телевизорите си. И когато нещо в поведението на избраниците не им допада, ги сменят. Нещо повече – когато самите избраници усетят, че са кривнали от правата линия, сами си подават оставките. Нашите чакат да ги поканят.
А у нас премиерът подозира президента, че може да му пусне 500 грама самоделна бомба със собственоръчно управляван китайски дрон?! И го казва с най-сериозния си тон…
Има много аргументи българинът да бъде вписан в Червената книга. Но най-стабилният е, че за разлика от останалите представители на Homo sapiens той като че ли не желае да направи каквото и да е за собствената си съдба. Сякаш се е записал още приживе в Червената книга…
