Фирмите се спасяват с бързи кредити

Неделчо Спасов

Дружествата за бързи кредити отбелязват невиждан досега от тях скок на фирмените заеми. И причината за него са мудните правителствени мерки за спасяване на бизнеса, след въвеждането на извънредното положение във връзка с COVID-19. Част от тези мерки се оказаха неприложими, а други – насочени единствено към определени браншове. По-голяма част от фирмите са просто в графата „без надежди“.

 

Публична тайна е, че до услугите на компаниите за бързи кредити се прибягва само при крайна нужда, тъй като те предлагат неатрактивни лихви при кредитиране. Но както сочи сегашния резултат те „пробиха“ и в кризисната ситуации.

Фирмите са взели бързи заеми за 571.1 млн. лв. към края на второто тримесечие на 2020 година. В сравнение с края на юни 2019 г. размерът им се увеличава с 28.8% (127.8 млн. лeва).

Това показва

най-новата статистика на Българска народна банка,

публикувана на сайта й.

Общият обем на бързите кредити към полугодието набъбва значително в сравнение с нивата отпреди година. Раздадените пари са 2.945 млрд. лв. при 2.664 млрд. лв. в края на юни 2019 година. Увеличението е с 10.5% (280.9 млн. лв.) спрямо края на второто тримесечие на 2019 година.

Върви една трудна и предизвикателна година. При физическите лица определено има отлив. Несигурността за бъдещето и непрекъснатият прилив на лоши новини породиха негативна нагласа у гражданите и те се стремят да не се ангажират със заеми”. Това каза специално за „БАНКЕРЪ” Неделчо Спасов, основател и председател на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране и шеф на „Изи кредит”. И допълни: „Наблюдава се и забава в изплащанията на необезпечените кредити, които отпускаме. В обстановката на форсмажор се стремим да сме максимално гъвкави, за да отговорим на нуждите на хората – заболели или такива, които са били съкратени от работа. За срока на извънредното положение ние дадохме кредитна ваканция на много наши клиенти. Сега тази практика продължава, но само при доказване на затрудненията.“

Всичко това обаче е 

довело до влошаване на резултатите им.

"Провизиите ни нарастнаха с около 40-50%  в резултат на ръста на необслужваните заеми", сподели още Спасов.

Статистиката за физическите лица на БНБ потвърждава думите на Спасов. В края на юни 2020 г. бързите заеми за домакинствата са нараснали с 6.1% (или 130.5 млн. лв.) достигайки 2.265 млрд. лева. Спрямо края на март 2020 г. обаче те намаляват с 2.2% (51.7 млн. лв.).

В структурата на вземанията по кредити от гражданите

преобладават потребителските кредити,

които са 2.142 млрд. лв. в края на второто тримесечие на 2020 година. Те се увеличават със 7.5% (150.2 млн. лв.) на годишна база, а намаляват с 2.1% (45.6 млн. лв.) спрямо края на март 2020 година.

Размерът на жилищните кредити в края на второто тримесечие на 2020 г. е 32.6 млн. лв., като намалява с 1.6% (0.5 млн. лв.) в сравнение с края на юни 2019 г. и с 1% (0.3 млн. лв.) спрямо март 2020 година. Относителният дял на тези кредити намалява от 1.6% в края на юни 2019 г. до 1.4% в края на същия месец на 2020 година.

Другите кредити са общо 90.9 млн. лв. в края на юни 2020 г., като намаляват със 17.4% (19.1 млн. лв.) на годишна база и с 5.9% (5.8 млн. лв.) спрямо края на март 2020 година.

Сроковете на изтеглените кредити недвусмислено показват нагласата на фирмите и гражданите. Най-много нараства

обемът на заемите над 5 години,

следвани от тези от 1 до 5 години, а най-незначителен е ръстът на кредитите до 1 година. От тази статистика лъха на песимизъм, че „нещата скоро ще се оправят” и фирмите предпочитат по-дългосрочен ресурс.

В матуритетната структура преобладават кредитите над 5 години, които са 1.357 млрд. лв. в края на юни 2020 г., пише на сайта на Централната банка. Те се увеличават с 13% (156.6 млн. лв.) спрямо края на юни 2019 година. Относителният дял на тези кредити в общия размер на вземанията по кредити нараства от 45.1% в края на юни 2019 г. до 46.1% в края на същия месец на 2020 година.

В края на второто тримесечие на 2020 г. вземанията по кредити с матуритет от една до пет години са 755.6 млн. лева. Те се увеличават с 11.9% (80.1 млн. лв.) на годишна база, но намаляват с 2% (15.6 млн. лв.) в сравнение с края на първото тримесечие на 2020 година.

Вземанията по кредити с матуритет до 1 година са 617 млн. лв. в края на юни 2020 г., като нарастват с 4.7% (27.8 млн. лв.) спрямо края на същия месец на 2019-а.

Към края на юни 2020 г.

размерът на необслужваните кредити

е 215.2 млн. лева. Те се увеличават с 8.2% (16.4 млн. лева) в сравнение с края на юни 2019 г. и с 14.3% (26.9 млн. лева) спрямо края на март 2020 година.

В структурата на получените кредити преобладават кредитите за резиденти, които са 1.669 млрд. лв. в края на юни 2020 година. Те се увеличават с 14.6% (213.2 млн. лв.) спрямо края на юни 2019 г. и с 0.4% (6.3 млн. лв.) в сравнение с края на март 2020 година. Относителният дял на тези кредити в общия размер на получените кредити се увеличава от 85.4% в края на юни 2019 г. до 93% в края на юни 2020 година.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Очаквате ли цените на имотите да се повишат още след влизането ни в еврозоната?

Подкаст