Жана Цонева е доктор по политическа антропология от Централноевропейския университет, член на изследователски колектив КОИ.
Д-р Цонева, вие сте млада, високо образована, квалифицирана в чужбина, граждански активна – с тези характеристики приемате ли се за представителна извадка на протеста?
Не съвсем, а и по политически причини съм алтернативна – представлявам един малък сегмент от днешната улица. За разлика от протеста през 2013 г., сега недоволстват и доста леви хора, сред които съм и аз. Има хора, които през 2013 г. бяха не субект, а обект на протеста – като Мая Манолова, хора от БСП, например. Това е ключова разлика, която често се пренебрегва. Настоящият протест успя да обедини леви и десни.
Това ли е причината за ревността на активисти от 2013 г. към сегашната улица?
Точно заради това. Сега палитрата е много по-пъстра, левите присъстват. БСП е лява само номинално.
По много свои белези и практики БСП в момента е единствената откровено дясна партия.
БСП все повече се придвижва към крайно дясното пространство, доколкото се състезава с групи от крайната десница за националистическия вот – помним истериите с т. нар. джендър идеология.
Какво виждат вашите очи в анатомията на настоящия протест? Често картината и лицата се представят недотам обективно.
Така е, изкарват ги хулигани, лумпени, екстремисти. Насилие има, но то идва от полицията. В един момент СДВР поиска от протестиращите да изведат жените, сякаш те не са там по своя воля. Каква е тази представа за сблъсък мъже срещу мъже?
Социологията показва, че над 60% от населението подкрепя протестите и сякаш това е сериозният извод за ситуацията в държавата.
Значи протестите са успели да ерозират легитимността на управляващите партии.
И все пак, разделение има. Привържениците на статуквото казват: „Искаме Бойко, за да има и за нас“, протестиращите репликират с „Не искаме Бойко, за да има за всички“. До каква степен обаче разделение има и в самия протест, след като властта положи немалко усилия в тази посока?
Ако говорим за анатомията на протеста, организмът му е съставен от разнородни групи, които имат различни искания, обединени в главното, което е израз на цялото – оставка. Иначе хората влизат в протеста понякога с взаимоизключващи се искания. Засега правителството не успява да ги разедини. „Великото народно въстание“ показа това.
Вие представлявате група от ляво мислещи хора. На площадите обаче присъстват много младежи с десни разбирания. На какъв език разговаряте помежду си?
Успяваме да пренебрегнем за момента противоречията си.
Във вашето поколение все така непримирими ли са противоречията между леви и десни?
Даже стават все по-непримирими.
Значи класовата борба се изостря, както би казал Ленин?
Изостря се, но от страна на шефовете. Мои колеги с леви плакати получават обиди. И все пак диалог има. Общата цел ни обединява, но всичко извън оставката е дискусионно.
За партийно леви лозунги ли говорите?
Не. Социално леви. Например, че капитализмът убива. Но това дразни десните.
Не мислите ли, че не сега е моментът да се правят характеристики на капитализма?
Кога, ако не сега трябва да отворим този разговор. След този 10-годишен застой, държавата ще тръгне в някаква нова посока. В ЕС сме, имаме парламентарна демокрация, гаранции за частната собственост, свободен пазар. Постигаме тези неща, но живеем ли както сме си представяли в началото на демокрацията?
Вие приемате ли, че правителствата на ГЕРБ са представители на цивилизования капитализъм?
Какво е цивилизован капитализъм?
Честен капитализъм, има и такъв. Какво му е например на скандинавския капитализъм?
Той е хубав, защото е най-малко капиталистически, там има супер силна социална държава, която регулира, а не като нашия разграден двор.
Хубаво е да се правят разлики между капитализъм и капитализъм, мнозина определят нашето като милиционерски олигархичен капитализъм.
Това е чистият капитализъм – без никакво социално мислене.
Китай като социалистическа държава, социална държава ли е? Те са световният образец за неравенство.
Не ги коментирам. България беше във втория свят, искаше да се присъедини към първия, а се оказа в третия. Точно заради неравенството. Къде ни е прогресивната данъчна система на западноевропейските социални държави?
Попитайте БСП.
Именно те въведоха десния плосък данък. Вместо да европеизираме данъците, ги направихме като в закавказка република.
Да се върнем към протеста. Той се концентрира върху корупцията, а социалните искания все още са под повърхността.
Най-близките цели са оставката и смяната на модела. После всеки според идеите си.
Във вашия кръг разглеждате ли задкулисието като тежък порок, който може да сполети както десни, така и леви политически модели?
Точно така е. Да вземем едно от събитията, които отприщиха протестите – казусът „Осемте джуджета“. Какво се случи там. То е абсурдно. Един собственик на завод, чийто собствен син иска да му открадне фирмата, отива при най-големите мутри да си спасява бизнеса и да си реши семейните проблеми. В тази история няма добри герои – жертвата сам се е озовал при злодеите. Всеки бизнес може да бъде откраднат. Това е системен въпрос, пример какво е липсата на колективно съзнание. Така се подрива обществото.
Смятате ли, че изнудваният щеше да реши проблемите си, ако се беше обърнал към МВР и прокуратурата?
Голямата акула изяжда по-малките, но винаги ще се намери по-голяма. Щом и на Божков се случи… И сега той е пръв борец за законност. А корупцията го е облагодетелствала дълги години. Корупцията има две страни – корумпиран и корумпиращ. Никога няма да имаме цивилизован капитализъм, докато не спре вътрешната война сред елитите.
Вие, като образовани и интелигентни хора, имате ли законодателен проект, който да пресече престъпните практики и да донесе хармонията на справедливостта? От балкона на властта пак ще кажат, че отдолу пискат, а нямат идеи.
Не съм правен специалист, но всяко управление идва с антикорупционни намерения, а корупцията все се увеличава.
Значи не са добре разделени властите.
За да възпроизведат богатствата си, богатите си купуват политици или правят партии като Ковачки. Какъв закон да ги озапти, това е безнаказаната класа. Гравитацията на парите изкривява всичко около себе си. Значи ни трябват и закони, които да ограничат прекомерното забогатяване и разрастването на неравенството.
Смятате ли, че има достатъчно хора, които ще ви разберат, все пак нацията преживя едни 45 години, в които голямата част от населението се опари от изопаченото равенство?
Не мисля, че казвам нещо сложно, много хора днес живеят зле на всекидневно ниво.
Сега е моментът да се чуят всички възгледи. Ситуацията все някак ще се развърже, виждате ли себе си като част от бъдещо управление на държавата?
Честно казано, би ми било неприятно, силата ми е в писането. Но ако направим партия, мога и да се жертвам.
Разговора води Емил Янев
