ЕП спира преговорите за бюджета, докато не се изпълнят условията му
Преговорите между Европейския съвет и Европейския парламент за седемгодишния бюджет на ЕС и фонда за икономическо възстановяване от пандемията се разпаднаха.Евродепутатите прекратиха преговорите в четвъртък (8 октомври), като заявиха, че германското председателство на ЕС не е показало "истинска воля" за намиране на споразумение. Основното искане на парламента е допълнително финансиране от 39 милиарда евро за 15 европейски програми, като изследователската програма „Хоризонт“ и програмата за обмен на студенти „Еразъм“.
Германското председателство обаче се придържа към позицията, че бюджетните тавани, договорени от лидерите на ЕС на епичната среща на върха през юли, която продължи няколко дни без прекъсване, не могат да бъдат променени. Един от основните аргументи на Съвета е, че 7-годишната финансова рамка е най-голямата по размер (1.8 трилиона евро) в историята на Европейския съюз и увеличена въпреки напускането на Великобритания.
Без промяна на рамката, компромис е невъзможен, казва преговорният екип на Европейския парламент. От другата страна – преговарящите от името на Съвета, заявяват, че тангото се танцува от двама и парламентът също трябва да е готов на компромиси. Към момента е ясно единствено, че третата страна в преговорите – Европейската комисия, отново ще трябва да жонглира с числата.
Преговорите по бюджета ще бъдат подновени през следващата седмица, като целта е средствата да потекат по сметките на държавите членки от следващия януари. Но и това засега изглежда несигурно.
Какво се надява да получи България
Засега Европарламентът и Европейският съвет не се прибягнали до орязването на средствата за държавите-членки. Затова предварителните оценки на българското Министерство на финансите все още са валидни.
Очаква се в периода 2021-2027 г. се очаква България да получи близо 29 млрд. евро, което е близо два пъти или с около 13,3 млрд. евро повече спрямо пакета за текущия период 2014-2020 година.
Според първоначалните изчисления страната ни ще получи 12.3 млрд. евро от инструмента за възстановяване. По-голямата част от средствата – 7.7 млрд. евро ще са под формата на безвъзмездни средства. Заемът, който страната ни ще може да ползва от Механизма за възстановяване и устойчивост, се очаква да бъде в размер на 4.55 млрд. евро.
От програмите и фондовете в многогодишната финансова рамка 2021-2027 г., по които има предварително разпределени пакети по държави членки, се очаква България да получи 16.7 млрд. евро.
"За хората, които ми искат оставката, им оставям 29 млрд. евро за следващите години", заяви триумфално премиерът Бойко Борисов след заседанието на евролидерите през юли.
Реформите и върховенството на закона
Другият ключов дебат в Европейския съюз е обвързването на средствата от Бюджета на ЕС със стриктното следване на европейските принципи в управлението на държавите.
Както „Банкеръ“ вече писа, Европейската комисия призова страните от ЕС да се обединят около въвеждането на мярка, която да предпази средствата в Бюджета на общността от държави, които не се придържат към пвърховенството на закона. Идеята на ЕК е с този механизъм да се предпазят средствата в размер на 1.7 трилиона евро, които са отредени за възстановяването на съюза.
Предложението обаче предизвиква разделение. Страните от Северна Европа и евродепутатите искат планът, предложен от германското ротационно председателство, да бъде по-строг, докато централноевропейските държави като Унгария казват, че той вече е твърде строг.
България вече търпи критики в тези области. Европейският парламент в четвъртък прие резолюция, в която е записано: „значително влошаване на зачитането на принципите на върховенството на закона, демокрацията и основните права, включително независимостта на съдебната власт, разделението на властите, борбата с корупцията и свободата на медиите“. Резолюцията се фокусира и върху продължаващите системни проблеми в съдебната система, насилието срещу журналисти и съмненията около честното разпределяне на средствата от ЕС.
В същия ден вицепремиерът Томислав Дончев, чиято основна задача е управлението на средствата от европейските фондове, заяви, че не очаква да се стигне до спиране на европейско финансиране за България вследствие на политически скандали, тъй като подобен механизъм не е разписан в нито един нормативен акт.
Това обаче може да се промени, ако се стигне до консенсус между страните от съюза и Европарламента. В такъв случай надвисва и опасността заветната сума от 29 млрд. евро, предвидена за България, в крайна сметка да бъде редуцирана.
