"За щастие България има възможност да продължи подкрепата за фирмите и домакинствата. И има възможност да го направи както чрез фискалната политика, така и чрез паричната политика", заяви управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева в отговор на въпрос от в. "Банкеръ" по време на срещата си с българските медии на 18 октомври.
Георгиева препоръча в следващите месеци вниманието да се насочи повече към облекчаване на фискалната политика, а не към отпускането на кредити с държавна гаранция, защото в банковия сектор вече се забелязва натрупване на кредити, които е трудно да бъдат обслужвани. Именно затова тя вижда повече възможности при подпомагането чрез бюджетни политики.
"Досега някъде около 2.5% от БВП на страната са фискалните мерки, приложени за подкрепа на икономиката. За сравнение в развитите страни този процент е много по-висок – от порядъка на 10-12%, а в страните от категорията на България – става дума за 4-6 процента. Тоест ние може да си позволим да направим повече", обясни Кристалина Георгиева.
Числата ясно показват, че независимо дали става дума за изоставане във времето или задържане на бюджетен ресурс, правителството има какво да наваксва. Най-основателни обаче са критиките към ефективността. Например кое е по-добро – да се увеличават заплатите на чиновниците с 30% или този ресурс да отиде за още повече мерки за пенсионерите?! Да се въвеждат данъчни преференции за кръчмите, които в годините назад често бяха окачествявани като риск за фиска, или да се инвестира в повишаване на събираемостта на данъците от туристическия бранш?!
В общи линии другата основна препоръка на директора на МВФ бе за по-добра синхронизация с европейската политика – дигитализация и зелена икономика.
"Фискалната политика трябва помага на най-бедните в страната. Добри мерки имаше за пенсионерите и безработните, те трябва да бъдат продължени. Над тях трябва се строи квалификация и преквалификация на хората. За качеството на образованието, за демографската криза, за социалните услуги. Като даваме повече пари, нека се стремим да ги ползваме по-ефективно", обобщи Георгиева.
Другият голям проблем е прозрачното изразходване на средствата на данъкоплатците. Поведението на правителството оставя горчив вкус, защото в повечето случаи разбираме за харчовете от фейсбук профила на премиера. Независимо дали обикаля с джипката или стои в празна стая и чете решенията на Министерски съвет.
Всъщност ако се върнем назад, примерите за разписване на колосални харчове без каквато и да е прозрачност са безброй. Достатъчно е само да се спомене, че според приетият от Министерския съвет отчет за изпълнението на държавния бюджет за 2019 г. през миналата година правителството е одобрило близо 300 промени в гласувания от парламента бюджет и така "извънредно" са били разпределени близо 3 милиарда лева.
За мъглата около разходите, направени за преодоляване на кризата особено много допринася и анкетната комисия, която бе създадена в парламента и бе оглавена от Йордан Цонев. Впрочем справка на "Банкеръ" в сайта на Народното събрание показва, че от май до октомври комисията е заседавала едва четири пъти и досега не е публикувала нито едно свое становище.
