Хубаво е човек да чете. Още по-хубаво е политик да чете закони. А най-хубаво ще е, ако български политик чете и законите, които приема, и документите, които одумва в публичното пространство. Ех, мечти…
Тези дни Валери Симеонов – лидер на НФСБ, заместник-председател на Народното събрание, собственик на телевизия “СКАТ” и бизнесмен с разностранни интереси, отново се самонаправи за посмешище. Причина е известна: на 22 октомври тричленен състав на Върховния касационен съд (Веска Райчева, Зоя Атанасова и Геника Михайлова) отказа да се занимава с делото, заведено от г-н Симеонов срещу „БТВ медия груп” ЕАД и срещу Слави Трифонов – като продуцент и водещ на “Шоуто на Слави”. И по-конкретно – на 19 април 2017 г., учиндолският комик бил омаскарил публично г-н Симеонов,
разпространявайки позорящотото обстоятелство,
че в мотела му “Козият рог” били настанени командировани служители на МВР. Тоест – правителството било пълнило гушата (както се казва по народному) на тогавашния вицепремиер с държавни пари. А на 20 април 2017 г. в ефира на БиТиВи било излъчено повторение на скандалното предаване.
Всъщност, предаването изобщо не е скандално, защото става дума за журналистическо разследване, повод за което са три публикации от 2016 г.: текстове – в сайтовете “Фрог нюз” и “Флагман”, и видео – в Ютюб”. В първите две “дописки” темата е същата: колко неморално и какъв конфликт на интереси е командировани гранични полицаи да бъдат настанени в мотела на вицепремиера. Колкото до видеото, то е посветено на церемонията по откриването на “Козият рог”, чиито домакин е Валери Симеонов. Дело обаче е заведено само срещу БиТиВи и Слави Трифонов.
Съвсем естествено,
ищецът Симеонов губи битката още на първа инстанция.
Една от причините е, че по съвет на неговите адвокати, през 2017 г. вицепремиерът Симеонов завежда исковата молба по два текста от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а не по Наказателния кодекс – за клевета и обида.
Става дума за две разпоредби от ЗЗД, които гласят:
Чл. 45.: “Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.”
Чл. 49.: “Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа”.
И по-конкретно –
всеки грамотен юрист знае, че клевета и обида се доказват далеч по-лесно,
отколкото дебело подчертаното от нас непозволено увреждане.
Ето какво казва по въпроса съдията по първоинстанционното дело в СГС Богдана Желявска:
“… Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи, при условията на кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно:
– деяние,
– противоправност,
– вреда,
– причинна връзка между деянието и вредата,
– вина, независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост.
Основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца, при наличие на оборима презумпция за вина…”
Втората причина, по-скоро – първопричината (ако трябва да бъдем съвсем пунктуални) е, че Слави и хората от екипа му просто…
изнасят проверени и доказани факти.
Цитираме още няколко изречения от решението на какво се казва в първоинстанционния акт по въпроса:
“Търсили са (за репортера и сценаристите на Слави Трифонов става дума – бел. ред.) мнение и от В. С., тъй като по принцип в журналистическата практика трябва да се видят всички гледни точки, защото така е редно. Журналист от екипа е бил изпратен в Народното събрание да потърси мнение от ищеца, това негово мнение е излъчено, а в него той казва всичко друго, но не и по темата…
Свидетелят също в показанията си каза, че винаги информацията се проверява, а в конкретния случай за собствеността на мотела се е позовал на информация от Търговския регистър…
Свидетелят заяви още, че на ищеца е дадено право на отговор, за да се види неговото мнение, търсили са го в Народното събрание. Мисли също, че БТВ е дала право на отговор на ищеца, което той е отказал. На въпроса към В. С. дали знае, че в неговия хотел се настаняват военни и дали това е конфликт на интереси, отговорът му в Народното събрание бил: „Не ми се мотайте в краката, да не ви смачкам“…”
Изходът от делото е обобщен от съдия Желявска ясно и категорично: “В хода на настоящото производство от страна на ищеца
не бе доказано извършването на противоправно деяние
– действие, изразяващо се в отразяването на неверни обстоятелства по отношение на ищеца, или бездействие, изразяващо се в неизвършване на проверка относно достоверност и истинност по съответния ред, предвиден в закона (Закона за радио и телевизия) на информация, представляваща журналистическо разследване…”
По същия начин и заради същите аргументи, Валери Симеонов губи делото и на втора инстанция – Софийският апелативен съд. Решението се появява на бял свят на 31 януари 2020 г. и моментално е изпратено във ВКС. Осем месеца по-късно скандалът избухва, защото
върховната “тричленка” не допуска до касационно обжалване
решението на Софийския апелативен съд и окончателно осъжда г-н Симеонов да заплати съдебните разноски на ответниците: 1460 лв. на Слави Трифонов и 200 лв. – на “БТВ Медия груп”.
Реакцията на бившия вицепремиер и настоящ заместник-председател на Народното събрание е гръмотевична. Трибуната е сайта на “24 часа”. Заглавието е титанично – “Симеонов след решението на ВКС за Слави Трифонов: Вече всеки може да бъде оклеветен и обруган”. А аргументите на г-н Симеонов – повече от… показателни (да речем):
“Такова съдебно решение би било позор за селски съд в Буркина Фасо. Решението е изключителен позор за съдебната система и екзекуция на закона – достатъчно е човек да го прочете, нищо повече… Чували ли сте за решение на ВКС, което да е два дни след провеждане на заседанието? Аз такъв случай не знам, което ме убеждава, че решението е било написано предварително…”
Ето затова е хубаво
законодателите да четата и препрочитат собствената си продукция.
А не да се изказват неподготвени.
В случая става дума за определение, а не за решение. Тоест – съдебни заседания, на които да са обсъждали аргументите на ищеца и контрааргументите на ответниците, след което магистратите да умуват върху съдържанието на финалния си акт – не е имало.
Тъкмо обратното – те са се запознали подробно с делото и са преценили, че касационни съдебни прения няма да има. Защото практиката на ВКС и на Конституционния съд е такава: медиите имат право да разпространяват проверена информация!
Така че г-н Симеонов да вземе и да се извини на Буркина Фасо немедлено. На българските съдии няма смисъл, защото те отдавна са свикнали да бъдат ругани от българските политици. Един повече или по-малко – никакъв проблем не им е…
