Доц. Чобанов, къде според вас са пробойните в Бюджет 2021?
– Бюджетът набляга на социалната сфера, където изглежда, че се опитва да реши отлагани проблеми за последните 10 години, но това няма как да стане изведнъж и в рамките на един бюджет. И няма как да стане в ситуация, в която очевидно навлязохме в още по-тежка вълна на пандемията. Оттук нататък прогнозите за развитието на икономиката, които са заложени в бюджета, няма как да се сбъднат. Основната пробойна вече е, че макроикономическият сценарий е твърде оптимистичен. Има алтернативен сценарий, но при него по никакъв начин не е посочено как сценарият е обвързан с приходите и разходите. Точно тази липса на стрес тестове и на различни сценарии – при съществуващата несигурност, прави бюджета недостоверен.
Въпреки това финансовият министър Кирил Ананиев е на мнение, че всяко следващо правителство ще може да изпълни този бюджет…
– Разбира се, че бюджет би могъл да бъде изпълнен. Въпросът е на каква цена и на каква основа? През 2009 г. в началото на първото управление на ГЕРБ видяхме, че на касова основа завършихме годината почти без дефицит, но пък с много голям дефицит на начислена основа. Ако ще изпълняваме бюджет по този начин, е напълно възможно. Но това ще е с цената на отлагане на разходи и с цената на влизане в просрочия, на забавяне във връщането на ДДС и други прийоми, познати от миналото. Ситуацията в момента обаче не позволява подобно поведение и подобен тип мислене. Не казвам, че това е мисленето на финансовия министър, но все пак е една стратегия за изпълняването на подобен бюджет, който както споменах, се базира на нереалистични очаквания. Естествено, ние самите виждаме, че ГЕРБ не се притесняват да правят по няколко актуализации на бюджета през годината, така че и това трябва да се има предвид, като обявяват, че бюджетът ще бъде изпълнен.
Правителството аргументира рязкото разхлабване на фискалната позиция с кризата, но можеше ли да се тръгне по друг път?
– Рязкото разхлабване на фискалната позиция в ситуация на рязък спад в икономиката е нещо нормално. До голяма степен това е смисъла на антицикличната политика – т.е. да се противопостави на подобен спад и да предприеме мерки за да успее да съхрани икономическата активност и да не позволи сривът да е прекалено голям. От числата в момента не се вижда прекалено голям срив. Но така или иначе те са на база това, което се случи досега, а виждаме, че ситуацията се влошава. И то не само при нас, а и при основните ни търговски партньори.
Разхлабването е неизбежно, но въпросът е за какво ще бъдат използвани парите, по какъв начин ще бъдат насочени и колко бързо ще стигнат до тези, които имат нужда от тях. Както и какъв процент от тези пари ще бъдат насочени към бизнес, т.е. наистина да съхраним икономическа активност. Знаем, че може да се планира голямо увеличение на разходите, но ако срещу тях не стоят съответните приходи, е очевидно, че дългът ще се увеличи. Тоест в сегашната ситуация на по-оскъден ресурс от страна на приходите трябваше да се мисли за по-голяма ефективност на самите разходи. Това също е основен проблем на бюджета. Доказателство за липсата на тази ефективност е и ситуацията през текущата година – към края на октомври има доста висок бюджетен излишък, а в края на годината е предвиден дефицит от 5 млрд. лева. Това означава, че през ноември и декември ще бъдат похарчени тези 5.5 милиарда. Разбира се, за част от тях само ще се запише, че са изразходвани, т.е. ще бъдат прехвърлени за инфраструктурни проекти, както това се случи и през предходните години.
В ситуация на криза обаче трябваше да се подходи по друг начин. Не да се хвалим през цялата година с тези излишъци, а стъпаловидно парите да се вливат в икономиката, така че да се противопоставят на евентуалния спад. По този начин би се постигнал един доста по-добър икономически резултат.
Споменахте увеличението на дълга, какво е мнението ви за стратегията на кабинета за управлението на държавния дълг до 2023 г.?
– Ясно е, че посоката е нагоре, т.е. дългът ще се увеличава. Също така е ясно, че през тази година до момента, в който държавата взе голямата емисия от 5 млрд. лв. плюс заемът, който дойде по механизма SURE, имаме 8 млрд. лв. новоемитиран дълг, което е едно стряскащо число. В края на този период чисто исторически дългът ще достигне най-голямата си абсолютна сума. Опасявам се обаче, че с фискалната стратегия, която се предприема, тази сума ще е още по-голяма от планираната, ще се наложат нови и още по-големи емисии на международните пазари, а знаете, че всяка нова емисия ще е по-скъпа от предходната по обективни причини – тя вече ще стъпва на един вече увеличен дълг и ще е изправена пред перспективите този дълг да продължи да расте.
Наистина сме в изгодна фискална позиция от гледна точка на дълга като процент от БВП, но това не означава, че с лека ръка трябва да допускаме той да се увеличава прекалено бързо, тъй като едно раздуване на текущите разходи, което наблюдаваме в момента, крие риск впоследствие тези разходи да не могат да бъдат намалени. И когато срещу тях не стоят допълнителни приходи, това ще доведе до по-голям дефицит, а оттам – до по-голям дълг.
Виждате ли необходимост от промяна на данъчната система с оглед кризата?
– Данъчната система, като че ли от само себе си, започна да се променя. Не говорим за ставките, а за приноса на отделните данъци. Например виждаме, че през следващата година приносът на осигуровките нараства доста и оттук нататък те започват да изпреварват приходите от ДДС, т.е. това е една съществена промяна. Ние се хвалим, че имаме едни от най-ниските данъци по отношение на труда и че нашата данъчна система е базирана на косвените данъци и приходите от тях. Така че тази промяна вече се наблюдава без да се променят самите ставки. И това е много сериозен въпрос. Този въпрос трябва ясно да бъде поставен на вниманието на хората точно преди избори – каква да система на облагане да си изберат, но в момента не виждам ситуация, при която да се проведе една смислена дискусия за бъдещето на данъчната система.
Лично моето мнение е, че данъчната система не трябва да бъде променяна. Няма как една система, която залага на увеличаване на преките данъци като по-лесен изход за измъкване от кризата, да е по-ефективна от данъчната система, която в момента имаме. Проблемите не са в данъците, проблемите са в бизнес средата, в реакцията на бизнеса и на държавата към сегашната криза. Проблемите са в неефективността в икономиката и то не само в публичния сектор. На тях трябва да се обърне внимание, не на данъчната система.
В тези турбулентни времена дава ли ни повече стабилност членството в ERM II и Банковия съюз?
– Изглежда, че при някои кредитни агенции членството влияе позитивно, т.е. те го посочват като един положителен факт. Но все още е рано да оценим какво точно ще донесе членството. В Банковия съюз и то на високо ниво продължават дискусиите по какъв начин да се надзирават големите банкови групи и дали трябва да има някакви механизма за много лесен пренос на ликвидност от дъщерните дружества към майките, не само на ликвидност, а и на капитал. Това е основното, което ни вълнува – да не допуснем по линия на общия надзор да изтича ликвидност и капитал от дъщерните дружества в България. Дано успеем да го предотвратим.
Ясно е, че рано или късно ще приемем еврото. Наистина поехме по този път в много турбулентни времена, но се надявам това да ни приближи в процеса по вземането на решения. Към момента не се наблюдава този ефект, но предстои да видим.
Разбира се, самата еврозона продължава да има много проблеми, тя ще се превърне във високозадлъжняла през тази година и дългът й ще надхвърли 100% от БВП. Дългът вече ще е твърде далеч от собствения си критерий за съществуване, който е 60 процента. Посоката е необратима и по някое време ще трябва да се мисли и за промяната на този критерий, тъй като той изглежда силно нереалистичен. В самата еврозона няма промяна в поведението, която да гарантира, че дългосрочно ще се справи с дълговия проблем. Сегашната ситуация е удобно оправдание. През следващата година дългът ще продължи да се увеличава, което да вдигне още повече нивата. Тепърва проблемите по оста север-юг ще се задълбочат и ще видим как те ще бъдат решени.
Въпросите зададе Атанаси Петров
