Официални представители на Европейската централна банка застават зад идеята за предпазливо премахване на забраната за изплащане на дивиденти от европейските кредитори през 2021-а.
Председателят на "Банк дьо Франс" и член на управителния съвет на ЕЦБ – Франсоа Вилроа дьо Гало – одобрява решението за прехвърляне на всичките банкови печалби в банковите резерви през 2020-а, но същевременно смята, че вече са налице основания в полза на възобновяване на плащанията към инвеститорите. По време на речта си на конференцията на френския банков надзор на 27 ноември банкерът сподели, че е жизнено важно за френските банки да са атрактивни за инвеститорите, за да могат да привличат капитал в бъдеще. Особено след като "повечето юрисдикции извън Европа изглежда вървят поне към контролирана либерализация".
Вилроа дьо Гало каза още, че въпреки отражението на кризата върху френските кредитори, те са достатъчно силни, за да преживеят дори най-песимистичния сценарий. И че приоритет на европейските банки в момента би трябвало да е да увеличат рентабилността си, което отчасти би могло да се постигне чрез трансгранични обединения в сектора.
"Създаването на истински пан-европейски банкови групи трябва да се ускори, защото европейският финансов сектор е твърде фрагментиран и уязвим на несистемни шокове", коментира Вилроа дьо Гало.
Членът на изпълнителния борд на ЕЦБ – Фабио Панета – предупреждава в интервю за португалския вестник "Експресо", че прекалено предпазлив подход по немата за дивидентите "би бил в ущърб на банките". И че "разумното решение при подобрение на икономическите условия е надзорниците да оценяват индивидуално всяка институция".
Коментарите се появяват седмици преди ЕЦБ да вземе решение дали да разреши на кредиторите от еврозоната да възобновят изплащането на дивиденти през 2021-а. Европейските банки, чиито акции останаха подценени през тази година, лобират усърдно за отмяна на рестрикциите и предупреждават периодично, че удължаването на мярката заплашва да ги лиши от достатъчно инвестиции
ЕЦБ, от своя страна, заяви през седмицата, че кредиторите ще трябва да заделят дори повече средства срещу риска от проблемни кредити, след като пандемията поднови натиска си върху стопанството на общността.
Европейските централни банкери идентифицират четири основни заплахи за финансовата стабилност на еврозоната: висока вероятност за корекция на цените на активити след възстановяването на пазара; растящи задължения на правителства, компании и домакинства; ниски банкови печалби и потенциални по-високи крезитни загуби; подновено поемане на по-висок риск от сенчестите банки, основно от инвестиционните фондове. Институцията вече обяви, че ще увеличи отново паричните стимули през декември, като приоритетът трябва да е поддържането на благоприятни финансови условия колкото дълго се налага. Според Вилроа дьо Гало декемврийската пренастройка на политиката трябва да се насочи не само към размера на подкрепата, но и към "продължителността, гъвкавостта и целевата ефективност на мерките".
Изплащането на дивиденти на банковите акционери беше замразено през март в замяна на безпрецедентното облекчаване на изискванията към кредиторите и на правителствените гаранции на банковите заеми като отговор на пораженията от пандемията. Оттогава тази мярка предизвиква недоволство сред финансовите титани, които я сочат като основен виновник за ниските пазарни оценки на акциите им.
"Основният въпрос е как да се привлекат инвестиции в банковата система", коментира на 25 ноември Лоренцо Бини Смаги – председател на "Сосиете женерал" и бивш член на изпълнителния борд на ЕЦБ. Бини Смаги предупреди, че "ако настъпи реална криза и възникне нужда от частен капитал, няма да има достатъчно средства в системата, за да се подкрепи икономиката". И тогава "парите ще трябва да дойдат от данъкоплатците".
По сметки на ЕЦБ забраната за изплащане на дивиденти е задържала около 30 млрд. евро в банковата система, които в противен случай биха отишли при инвеститорите.
По оценка на анализатори на сектора европейските центрани банкери имат няколко опции: да удължат срока на "замразяване" на дивидентите, да вдигнат изцяло забраната за изплащането им, да ограничат размера им или да изчакат резултатите от стрес-тестовете. В средата на седмицата членът на управителния съвет Ив Мерш пък предложи кредиторите да получат позволение да плащат дивиденти, ако балансите им са достатъчно силни, за да оцелеят от пандемията.
Удължаване на срока на "ветото"
Подобно решение би било огромно разочарование за инвеститорите. За Ромен Бошар – главен инвестиционен директор за гобалните акции във "Фиделити интърнешънъл" – "да се иска от акционерите да носят риск без дивидент е индиректна национализация".
Надзорниците обаче опонират, че икономиката все още е твърде крехка. И мотивират опасенията си с компаниите и потребителите, на които бе разрешено през пролетта да спрат погасяването на заеми за 1 трлн. щ. долара. От друга страна, ако се разреши на по-мощните банки да плащат дивиденти, това би могло да злепостави по-слабите.
Вдигане на забраната
Надзорниците биха могли да се върнат към предкризисния си подход и до разрешат на кредиторите да плащат дивиденти, ако те "преизпълнят" капиталовите изисквания. Което обаче ще е свързано с превод на огромни суми към инвеститорите. Което, в условията на поредния труден етап на кризата създава сериозна несигурност и затруднява реалната оценка на ефекта й върху банковите баланси.
Ограничени плащания
Надзорният съвет на ЕЦБ е обсъждал вариант за ограничаване на дивидентите до процент от годишната чиста печалба на съоветната институция, твърдят запознати с въпроса лица. Което би задържало капитали в системата и същевременно би позволило известни възнаграждения за акционерите. Освен това подобен подход ще отслаби конкурентния натиск върху банките.
Засега обаче все още не е ясно дали тази стратегия е изпълнима от правна гледна точка. Нещо повече, тя ще е несправедлива за банките с особено стабилни капиталови равнища, посочва господин Бошар.
Най-добре капитализираните и най-рентабилните европейски банки вероятно ще могат да платят от 40% до 50% от чистите си печалби за 2020-а под формата на дивиденти и обратно изкупуване на акции през идната година, по сметки на анализатора на "Блумбърг интелиджънс" – Джонатан Тайс. Докато на останалата по-голяма част от сектора ще бъде позволено да започнат да разпределят "наднормения" капитал през 2022-а, допълва Тайс.
Изчакване на резултатите от стрес-тестовете
Регулаторите биха могли да разрешат на банките да платят дивиденти през 2021-а в зависимост от резултатите им от стрес тестовете. Поредната проверка в Европейския съюз ще започне през януари, а заключенията от нея ще бъдат публикувани в края на юли. Това би бил по-прозрачен процес, но пък инвеститорите ще трябва да продължат да чакат. Освен това предишните стрес тестове бяха критикувани като прекалено лесни за преодоляване от банките.
Повече от ясно е, че големите централни банки ще предприемат различен подход към дивидентите. И всеки по-твърд подход ще постави контролираните от тях кредитни институции в неравностойно положение спрямо конкурентите им.
Преди време Съединените щати заложиха на по-прагматичната опция за ограничаване на размера на дивидентите, а Швейцария поиска от кредиторите си да разделят дължимите суми на две плащания през 2020-а.
Какъвто и да е изходът от дилемата, регулаторите подчертават, че забраната на дивидентите е изключителна мярка и няма да бъде превърната в част от инструментариума им.
Или, както обобщава заместник председателят на ЕЦБ – Луис де Гиндос – "всичко ще зависи основно от прогнозите за еволюцията на стопанството", защото "целта е да се избегне кредитен спазъм и да се запази потока от заеми към реалната икономика".
