На днешния ден можем да си спомним за Питър Дракър, американският теоретик на мениджмънта. Той е роден на 19 ноември 1909 година.
Питър Фърдинанд Дракър (Peter Ferdinand Drucker) е специалист и автор на книги по теория на управлението и бизнес мениджмънта. Автор е на 39 книги, издадени на над 50 езика, някои от тях и на български.
Неговите книги и научно-популярни статии изследват по какъв начин хората се организират в бизнес корпорациите, правителствения сектор и нестопанските сдружения в обществото. Дракър е един от най-известните и влиятелни мислители в областта на научния мениджмънт. Той предрича голяма част от най-важните социално-икономически събития от края на ХХ век, включително широката приватизация и децентрализация, възходът на Япония като световна икономическа сила, решаващото значение на маркетинга в икономиката, както и възникването на информационно общество и нуждата от обучение и усъвършенстване през целия живот.
През 1959 г. Дракър въвежда понятието "работник на умствения труд". Той смята, че най-значимият и уникален принос на мениджмънта през XX век е петдесеткратното увеличение на производителността на работниците на ръчния труд. Аналогично, най-важният принос, който мениджмънтът трябва да регистрира през XXI век е увеличаването на продуктивността на работниците на умствения труд. Ако според него най-ценните активи за една компания през XX век са производствените ѝ съоръжения, то най-важните активи за компаниите на XXI век – били те в бизнеса или в друга сфера, ще бъдат работниците на умствения труд и тяхната продуктивност.
Питър Дракър, чието име всъщност е Петер Друкер, е роден във Виена, в семейството на адвокат. След загубата на Австро-Унгария в Първата световна война, безработицата го принуждава да замине за Германия, където работи в банковия сектор, а после и като журналист. Там той защитава и докторат по международно право. През 1933 г. се вижда принуден да напусне и Германия заради нацистите и заминава за Англия. Особено влияние над Дракър оказват срещите в младите му години с австрийския икономист Йозеф Шумпетер и с британския икономист Джон Мейнард Кейнс.
В 1934 г. в Кембридж, Англия, Дракър присъства на лекция на Кейнс, за която той после пише: "Аз изведнъж осъзнах, че Кейнс и всички блестящи студенти по икономика в залата се интересуваха от поведението на стоките, докато аз се интересувах от поведението на хората."
След четири години прекарани в Англия, Дракър се установява завинаги в САЩ, където става бизнес консултант и автор на свободна практика на бизнес литература. През 1943 г. получава американско гражданство.
Оттогава датира и забележителната кариера на Дракър като преподавател.
Кариерата на Питър Дракър в сферата на научния мениджмънт започва през 1942 г., когато неговите записки за политиката и обществото правят впечатление на ръководството на "Дженеръл Мотърс" – най-големият автомобилен гигант в света за онова време, и той получава достъп до вътрешната организация на компанията. Той споделя впечатленията си от начина на работа във фирмата с Доналдсън Браун – ръководител на административния контрол в "Дженеръл Мотърс". През 1943 г. Браун кани Дракър да проведе одит в корпорацията и така за две години работа, той представя социално-научен анализ на фирмата. В рамките на този анализ той присъства на всяко събрание на ръководството на компанията, интервюира служителите, анализира производството и вземането на решения.
В резултат на направения анализ Дракър публикува книгата "Концепция за корпорацията" (1946 г.). Тя впечатлява корпоративния свят и това довежда до множество нови статии, книги, както и консултантски ангажименти на Дракър. Книгите, които той пише, могат да се разделят на три периода.
Книги по икономическа теория, сред които "Краят на икономическия човек" (1939 г.), "Бъдещето на индустриалния човек" (1942 г.) и "Концепция за корпорацията" (1946 г.).
Книги по мениджмънт, сред които "Практика на мениджмънта" (1954 г.), "Мениджмънт за резултати" (1964 г.), "Ефективният ръководител" (1966 г.) и "Мениджмънт – задачи, отговорности, практики" (1974 г.).
Книги по философия, сред които "Невидимата революция" (1976 г.), "Новаторство и предприемачество" (1985 г.), "Новите реалности" (1989 г.) и "Управление във време на големи промени" (1995 г.).
