Правителствата от еврозоната могат да качат икономическия растеж на блока с 1.5% или с близки до нулата числа, в зависимост от начина, по който ще похарчат огромния пакет от стимули, сочи изследване на Европейската централна банка, публикувано на 28 януари.
Фондът за възстановяване на Европейския съюз в размер на 750 млрд. евро ще окаже най-голямо влияние, ако бъде използван за "продуктивни публични инвестиции", които да увеличат трудовите възнаграждения и доходите на частните инвеститори, посочва ЕЦБ. Максималният ефект от използването му ще се почувства през 2025-а и ще се запази и "отвъд срока" на проекта на общността, пише още в документа.
Вариантите да се подкрепят директно гражданите с парични суми (подобно на чековете за американците) или да се използват средствата за редуциране на дълга ще имат много по-слабо влияние върху икономическия растеж, твърдят европейските централни банкери.
От Фонда за възстановяване, който е съставен от комбинация от безвъзмездни помощи и заеми за финансиране на подема на блока от най-дълбокия в историята спад, е предвидено да се харчат пари основно за дигитална инфраструктура и за преход към зелена икономика. Европейската комисия в момента "препитва" страните членки как пранират да консумират своите парчета от баницата.
Еврозоната, в частност, се нуждае от колкото е взможно по-голяма помощ след като МВФ публикува на 26 януари ревизираната си икономическа прогноза, според която блокът на еврото ще се възстанови от пандемията по-бавно от основните си конкуренти Китай и САЩ и ще надхвърли предпандемичното си равнище на растеж едва в края на 2022-а. Общността също изостава сериозно след Великобритания и Америка във ваксинирането на населението точно когато броят на заразените упорито нараства.
ЕЦБ предупреждава още в анализа си, че много държави от ЕС вероятно нямат "институционален капацитет, за да изберат и изпълнят значими проекти".
Експертите на банката са симулирали ефектите и от два алтернативни на посочения по-горе начина за използване на парите от Фонда за възстановяване – фискални трансфери към населението и редукция или заместване на националния дълг със средства от фонда.
Резултатите сочат, че погасяването на дълга би била втората най-добра опция, защото би имала поне постоянно положително влияние върху икономическия продукт – компаниите и домакинствата могат да очакват редукция на разходите за финансиране, посочва ЕЦБ. Докато фискалните трансфери ще подкрепят икономиката едва с 0.25% за кратък период от време, което ги прави най-слабата и неприемлива алтернатива.
Според ЕЦБ актуалните политики могат да са микс от трите варианта.















