Брутният външен дълг на държавата достига 7.452 млрд. евро в края на ноември 2020 г., показват актуалните данни на БНБ. Логично, в годината, белязана от кризата вследствие на коронавируса външните задължения нарастват значително. Спрямо края на 2019 г. увеличението е с 2.025 млрд. евро.
Това увеличение се дължи на пласираната през септември 2020 г. емисия облигации на международните пазари. Ще припомним, че правителството пласира облигации по Глобалната средносрочна програма за емитиране на дълг на международните пазари, след повече от четири години отсъствие. Бе емитиран дълг в размер на 2.5 млрд. евро (около 5 млрд. лева) – в два транша със срочности от 10 и 30 години. За десетгодишната облигация бе постигната доходност от 0.389 %, а по 30-годишната – 1.476 процента. От данните на БНБ може да се допусне, че с част от набраните средства (около 500 млн. евро) са погасени стари задължения.
Повечето прогнози са, че дългът ще продължи да расте навсякъде по света и през 2021 г., тъй като пандемията все още е извън контрол. Затова ще е доста изненадващо, ако България е изключение от правилото. За настоящата година правителството е заложило таван за поемане на нов дълг от 4.5 млрд. лева. Той може да бъде поет както от външните, така и от вътрешните пазари, в зависимост от преценката на Министерството на финансите къде са по-изгодни условията.
На вътрешния пазар през 2020 г. година бяха пласирани ДЦК с обща номинална стойност от 1.2 млрд. лева. Става дума за една нова 5-годишна емисия ДЦК, деноминирани в лева и за преотварянето на емисия от 2019 г. със срочност 10.6 години. Общият реализиран обем на 5-годишната емисия ДЦК от трите аукциона е 600 млн. лв., при постигната отрицателна среднопретеглена доходност от минус 0.04%. Емисията със срочност 10.6 година бе пласирана на три аукциона, с общ обем на емитираните ДЦК от 600 млн. лв., при постигната среднопретеглена доходност от 0.27 процента.
Според емисионната политика на Министерството на финансите за 2021 г. "основната цел на управлението на дълга ще бъде рефинансиране на дълга в обръщение, финансиране на планирания бюджетен дефицит и обезпечаване на стабилността на фискалния резерв в качеството му на фискален буфер".
Данните на БНБ за външния дълг, публикувани на 29 януари, разкриват, че докато държавата увеличава своите външни задължения, банковият сектор ги намалява. Към края на ноември външните задължения на сектор Банки са 4.003 млрд. евро. Те се понижават с 906.1 млн. евро на годишна база.
В същото време вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 15 млрд. евро и се повишава с 1.132 млрд. евро (8.2%) на годишна база.
