Месец след щурма на Капитолия във Вашингтон на 6 януари и часове преди началото на процедурата по импийчмънт на бившия американски президент Доналд Тръмп на 9 февруари, въпросът за влиянието на парите върху политиката отново провокира размисли. Както и пътищата, по които корпоративният кеш се е превърнал във важна отличителна черта на системата, значението му в бъдеще и дали ще настъпят промени след вълненията.
Най-непосредствената реакция след метежа беше, че стотици едри компании спряха даренията си за законодателите, които се противопоставиха на официалното утвърждаване на резултатите от вота за президент, дефакто провокирайки щурма. Просто защото комисиите за политически акции (PACs) на тези корпорации трябва да дадат отчет за паричния поток към определени избраници. Който, според професора по право в частния университет "Стетсън" – Киара Торес-Спелиски – "може да премине по много маршрути".
Как компаниите наложиха гласа си в политиката отвъд Атлантика?
– 1819-а: Върховният съд на САЩ записа, че корпорацията е "безсмъртен субект", който съществува "единствено в правния мир", но все пак изисква известна правна защита;
– 1907: Законът "Тилман" забранr директни дарения от корпорации на кандидати за президенти и конгресмени. Той все още е в сила;
– 1971-а: Федералният закон за предизборни кампании (FECA), променен през 1974-а след аферата "Уотъргейт", задължава да се обявяват донорите и налага ограничения върху размера и харченето на дарените средства. Изискванията за огласяване на донорите все още са в сила; лимитите за оползотворяване на парите – не;
– 1976-а: оспорват се заложените във FECA ограничения като нарушаващи свободата на словото. Върховният съд решава, че рестрикциите на даренията защитават "единството на американската система на представителна демокрация", но лимитите са прекалено сурови. Което поставя основата на интерпретациите, че парите са слово;
– 2010-а: В казуса Citizens United на консервативната организация с идеална цел, Върховният съд, по силата на Първата поправка в конституцията, дава право на корпорациите да изразяват политическите си предпочитания като използват пари. Резултатът – компаниите могат да привличат и да харчат неограничено количество средства, ако не се съгласуват с кандидатите и не даряват директно за кампаниите. Отговорът – т. нар. "супер-PACs" (независими комисии с правомощия да изразходват дарения, но единствено за реклами или агитации "за" и "против" определени кандидати) и организациите с идеална цел се втурнаха да събират корпоративен кеш за политически цели. И за изборния цикъл през 2020-а над 2 хил. супер-PACs са похарчили 2.1 млрд. долара.
Дарения "на пауза" след щурма на Капитолия
Вълненията във Вашингтон на 6 януари принуди компаниите да обяснят причините за политическите си разходи и да реагират безпристрастно на последствията от тях. Корпоративните PACs не харчат фирмени средства, но събират дарения от служителите си и препоръчват за какво да се харчат парите. Лимитът за кандидат в годината на изборите е 10 хил. щ. долара, а целият процес е прозрачен и протича под зоркия поглед на обществеността.
В рамките на няколко дни след метежа "Морън Стенли" открои 147 членове на Конгреса, всичките републиканци, оспорили изборния резултат, с които обоснова спирането на даренията на комисията си за политически акции. Банката е предприела този целенасочен подход след консултации с правителствените си "връзки", с банковите правни и регулаторни екипи, както и с висшите си мениджъри, включително с главния изпълнителен директор Джеймс Горман, твърят запознати с въпроса лица. През последните седмици голямото банково поделение за управление на лични състояния е докладвало за ответни реакции от клиенти, които са заплашили да прехвърлят авоарите си на друго място.
"Майкрософт", който прекрати всички дарения и проведе поредица от срещи със служителите си, обяви на 5 февруари, че ще спре набирането на средства за онези, които са гласували против официалното потвърждаване на изборния резултат от 2020-а, както и за всички държавни чиновници и организации, "подкрепили подобни протести". Технологичният гигант обяви също, че ще "помага и ще води разговори и с други бизнеси" за "укрепване на демокрацията".
Компаниите, чиито дарения все още "са на пауза за неопределен срок", като "Блек Рок", "Кока-Кола" и "Хилтън", вероятно също ще предприемат по-нататъшни действия. Демократите вече подчертаха, че не биха погледнали благосклонно на дружества, които са ги "отрязали" след метежа.
Акционерите, които надушват поредния източник на риск за инвестициите им, също планират резолюции за предстоящите годишни събрания и призовават за по-голяма прозрачност на политическите разходи.
Най-простото решение би било да се прекратят изцяло дотациите на PACs. Досега обаче единствено "Чарлз Шуоб" закри фирмената политическа комисия след метежа от 6 януари. А шефът на "Уолмарт" (който също прекрати даренията за републиканците, гласували против признаването на изборната победа на Джо Байдън) – Дъф Макмилън – коментира, че "трябва да се намери път за участие по правилния начин", защото "бизнесът все още има роля, която да изпълнява".
Тъмните пари: дилемата на серийните връзки
Citizens United се пребори през 2010-а за отмяната на някои лимити върху разходите, но не премахна необходимостта от прозрачност. Върховният съд пък прие, че огласяването на даренията е важно като способ за информиране на обществеността за корпоративното влияние върху политиката. Законови вратички обаче не закъсняха да се появят и парите си намериха тайни пътища, по които да текат незабелязано.
Тук главната роля е отредена на супер-PACs, които са длъжни да се отчитат на регулаторите, но могат да приемат дарения от организации с идеална цел, за които тези изисквания не важат. Някои от тях са определено политически и гравитират както към републиканците, така и към демократите. Различни търговски асоциации също могат да приемат дарения и да ги прехвърлят на организациите с идеална цел или на супер-PACs, "замитайки" източника на средствата.
По официална информация на щатския Център за отговорна политика две дузини от компаниите, преизчислили даренията си след щурма на Капитолия (включително AT&T, CVS и Inte) са дали 100 млн. долара на тези т. нар. групи за тъмни пари от 2015-а насам. Като цяло тези "субекти в сянка" са налели над 750 млн. долара в изборния цикъл през 2020-а, като либералните групи са били повече от консервативните.
По оценка на експерти, това е легална форма за пране на пари и за влияние в сянка и докато тя съществува, няма начин да бъде проследена.
Агенцията за приходите на САЩ би следвало да упражнява надзор върху организациите с идеална цел, но е със силно ограничени от регулаторите правомощия. Сенатори пък предлагат различни законови варианти за "изваждане на големите пари от политиката". И точно сега е подходящото време за действие.
Голямата идея е да се премахне двуполюсния модел
Според професора от Харвард – Майкъл Портър – политическите партии в Америка са "двуполюсен модел по учебник". Техният бизнес е финансиран щедро, но не успява да задоволи потребителите. Липсват и новоизлюпени претенденти, които да са сериозна конкурентна заплаха. И от гледна точка на антитръстовите изисквания, са необходими нови правила.
В интервю за рубриката DealBook на "Ню Йорк таймс", господин Портър коментира, че бизнесът осъзнава, че "каквото и да направи в правителството, то не е добро". И ако подкрепят определени каузи, като например преференциална подредба на кандидатите при гласуване, компаниите биха могли да помогнат за засилване на политическата конкуренция и да накарат правителството да работи по-добре.
Което все пак не решава въпросите с финансирането. Защото корпоративните пари купуват влияние и не би било достатъчно да се разчита на бизнеса да подкрепи споделена гражданска кауза. Нито пък да вземе най-радикалното решение – да се проследят парите.
Песимистичното заключение: метежът срещу Капитолия, който изглеждаше като повратен момент за промени, по-вероятно ще се окаже временно явление.
