Ако историята е някакъв ориентир, следващият значим епизод в живота на Джеф Безос – човекът, който превърна щурата за времето си идея да продава книги по Интернет в гигант за 1.67 трлн. долара, може да е по-важен. Поне ако се съди от наследството на Джон Рокфелер и Андрю Карнеги.
Така подозира Маргарет О'Мара – коментатор на "Ню Йорк таймс", професор по история във Вашингтонския университет, политически анализатор в екипа на бившия вицепрезидент Ал Гор и автор на книгата "Кодексът" – история на Силициевата долина.
Господин Безос обяви преди десетина дни, че се оттегля от позицията си на главен изпълнителен директор на "Амазон", макар че запазва до голяма степен контрола върху посоката на развитие на компанията като неин изпълнителен председател и най-едър акционер. Решението ще му даде възможност да посвещава повече време на другите си интереси и да открие начини да похарчи личното си състояние, което, благодарение на скока на цените на акциите на "Амазон", в момента се оценява на около 195 млрд. долара.
Това впечатляващо число напомня на друг гигант, чието име се превърна в синоним на несметно богатство – Джон Рокфелер. Критиците на Безос от кръга на борците срещу пазарния монопол често го сравняват с Рокфелер по този показател, но между тях съществуват и други прилики.
Точно както Безос навлезе в търговията по Интернет, така и Рокфелер въведе иновативни и пестящи излишни разходи управленски принципи в зараждащия се петролен пазар и изгради империята си. Дълго смятан за най-богатия в историята човек на планетата, състоянието на Рокфелер в определен момент достигна до почти 2% от БВП на САЩ.
Господин Безос се оттегля от оперативното управление на "Амазон" след като срещу компанията започна антимонополно разследване в Европа, заплаха от подобна проверка в САЩ и обвинения за непочтени трудови практики. Рокфелер също се отказа от активното ръководство на фирмата си "Стандард ойл" в условията на интензивни инспекции на дейността й. Оттеглянето обаче не му спести публично опозоряване: през 1902-а разследващата журналистка Айда Тарбел публикува "Историята на компания "Стандард ойл", която затвърди имиджа на милиардера като хищнически алчен. След журналистическата публикация Рокфелер разширява благотворителната си дейност, започвайки с унищожаването на паразит, нападнал по онова време селскостопанския юг. Той създава фондацията "Рокфелер" през 1913-а и до смъртта си през 1937-а (на 97-годишна възраст) дарява почти цялото си състояние.
Подобно на Безос, и Рокфелер е характеризиран като обсебен от детайлите бизнесмен, готов да отиде до крайност, за да разшири империята си. Огромните му дарения след оттеглянето от бизнеса обаче са толкова ефективни, че засенчват експлоататорските му похвати. И по време на погребалната церемония, вместо да цитира госпожа Тарбел, журналист на "Таймс" интервюира пазач в църквата на Рокфелер, който определя магната като "прекрасен, с нежна душа и истински християнин".
Филантропията се превръща в оправдание за натрупването на огромни богатства
Още през 1889-а американският бизнесмен и филантроп от шотландски произход Андрю Карнеги убеждава, че е правилно и етично да се натрупва състояние, така че едрите капиталисти да могат на свой ред да го разпределят разумно "на онези, които имат желание да се развиват". Рокфелер пък декларира по-късно: "Бог ми даде моите пари". И макар че второто му въплъщание не заличава алчността на първото, то все пак има по-голямо значение за човечеството и за одобрението на несметните богатства от обществеността. Във второто си битие Рокфелер подкрепя публичното здравеопазване, Карнеги пък е привърженик на образованието и на изкуствата.
Съвременният конкурент на двамата филантропи – Бил Гейтс – също изненадва почти всички когато прехвърля позицията си на главен изпълнителен директор на Стийв Балмър в началото на 2000-а и остава председател и софтуерен архитект на ""Майкрософт". По онова време Гейтс декларира, че "се връща към онова, което обича най-много". Макар че скептиците подозират, че истинската причина за решението му е антимонополната битка на "Майкрософт". Десет дни след като се оттегря от оперативното управление, Бил и съпругата му Мелинда Гейтс прехвърлят още 5 млрд. долара в едноименната си благотворителна фондация, с което я правят най-богатата в света. И, подобно на Карнеги, я превръщат във влиятелен модел на доживотни дарения.
През последните две десетилетия фондацията на Бил и Мелинда Гейтс е дала над 55 млрд. долара за разработване на ваксини, за изкореняване на маларията, за подобряване на публичното образование и за други каузи.
Така славата на суперконкурентното момче от света на компютрите постепенно избледнява и се заменя с репутацията на световен филантроп.
Господин Безос и екипът му със сигурност са следили внимателно траекторията на трансформация на известния им съсед от Сиатъл. Напоследък Безос започна няколко значими благотворителни мероприятия: Фонд за земята на Безос с 10 млрд. долара начален капитал за борба с климатичните промени и още един фонд (Bezos Day One Fund) с 2 млрд. долара, насочен към бездомните и предучилищното образование.
В прощалното си писмо до служителите на "Амазон" миилардерът пише, че ще обърне внимание и на другите си страсти, не единствено на филантропията. Най-голямата е "Блу ориджин" – частната му космическа компания, която може да се превърне в мощен медиатор за амбициите му. Безос е обсебен от космоса още от тинейджър, не е загубил надежда някой ден да го колонизира и не престава да поддържа гигантски галактически визии.
След като приключват активната бизнес кариера, Рокфелер, Карнеги и Гейтс използват времето и влиянието си, за да създадат модел за филантропия.
Джеф Безос може да прекъсне тази традиция. И вероятно ще го направи следвайки девиза на "Блу ориджин": "Gradatim ferociter" ("Стъпка по стъпка, брутално").
