Присъдата на Марин Льо Пен, която би й попречила да се яви на президентските избори във Франция през 2027 г., възмути не само симпатизантите й от крайната десница в Европа, но и умерените политици. Дори френската крайна левица реагира срещу съдебното решение.
Опасенията са, че съдебната система се използва като политическа бухалка, което рискува да вдигне още повече популярността на популистите. Нищо чудно да повтори румънския сценарий. Съдът отстрани Калин Джорджеску от президентските избори, но вместо него се кандидатира крайнодесният му колега Джордже Симион и веднага оглави социологическите проучвания.
Обвиненията, че
членове на партията „Национален сбор“ през периода 2004-2016 г.,
системно са източвали евросредства.
По тази причина буди съмнения фактът, че решението на съда за Льо Пен идва чак сега. Льо Пен бе обявена за виновна, докато е била евродепутат и назначени от нея сътрудници са вземали заплати, работейки за партията, а не за Европарламента. Става дума за сума над 3 млн. евро.
След бурната реакция в страната и чужбина, парижки съд съобщи във вторник, 1 април, че вече са подадени три жалби срещу присъдата на лидера на крайнодясната партия. В същото време Апелативният съд заяви, че ще излезе с решение по обжалванията през лятото на 2026 г., преди президентските избори през 2027 г. Според коментатори, този ход има за цел да успокои напрежението, след като поддръжници на Льо Пен във Франция и в чужбина нарекоха съдебното решение пристрастно и недемократично, а лидерът на партията
Жордан Бардела призова французите да протестират този уикенд срещу присъдата.
Междувременно съдията, издал присъдата срещу Льо Пен получи полицейска охрана заради множество заплахи. Той твръди, че това е атака срещу независимостта на съдилищата и отношението към политиците трябва да е като към всички останали граждани.
Редица анализатори смятат, че все пак може да се намерят вратички в закона и Льо Пен да успее се яви на изборите. Дори това да не се случи, Жордан Бардела набира светкавична популярност. 28-годишният политик беше номиниран за премиер преди няколко месеца, но президентът не подкрепи кандидатурата му. Той е
харизматичен и има над 1 милион и половина последователи в „ТикТок“.
Мнозина вярват, че именно Бардела е допринесъл за ребрандирането на крайнодясната партия и превръщането ѝ в по-приемлива за умерените французи.
Превръщането на Льо Пен в жертва може да играе само в полза на партията й. Най-вероятно тя ще получи подкрепа от французите, които са недоволни от статуквото и които смятат, че политиката е виновна за проблемите им.
Решението на френския съд дойде в крайно неподходящ момент. Освен проблемите на крайнодесните в Румъния със съда, бяхме свидетели и на подобен проблем в Турция. Стотици хиляди турци протестират в защита на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, който
бе отстранен от длъжност и хвърлен в затвора по-рано този месец
по недоказани обвинения за корупция и връзки с терористична организация.
Опозиционната „Републиканска народна партия“, към която принадлежи кметът, обяви, че причините не са юридически, а политически. В много социологически проучвания партията на Имамоглу изпреварва партията на Ердоган и застрашава властта му.
Асоциацията с авторитарното поведение на Ердоган е пресилена,
но контекстът от недоволството срещу съдилищата е сходен.
Президентът Еманюел Макрон, който победи Льо Пен на изборите през 2017 г. и 2022 г., не е направил публичен коментар след присъдата. Премиерът Франсоа Байру подкрепи решението, но посочи, че има въпроси относно незабавната забрана на Льо Пен да се яви на изборите.
Надеждите са, че френската политика е гъвкава и винаги намира подходящ изход.
