Потребителите ще могат да получат ефективна помощ за разрешаване на спорове с търговци, ако има трета, независима страна, към която да се обръщат за извънсъдебно съдействие след възникването на проблема. Това може да става по адекватен за дигиталната реалност начин – чрез Орган за алтернативно решаване на потребителски спорове – онлайн базиран, със задължително за изпълнение за страните решение, счита Националната асоциация за защита на потребителите (НАЗП).
Най-често срещаните потребителски спорове са свързани с неравноправни клаузи, гаранции и рекламации и не са с особена сложност, поради което е напълно възможно подобен алтернативен орган да даде решение на потребителя лесно и в изключително кратки срокове, добавят от НАЗП. Той е нормативно уреден в две европейски директиви (Директива 2013/11/ЕС, Директива 2009/22/ЕО) Закона за защита на потребителите.
Органът може да бъде сезиран единствено от потребителя, от чиято воля зависи започване на производство.
Практиката показва, че потребителите не смеят да търсят правата си по исков ред при спорове с телекоми, ВиК и електроенергийни дружества, тъй като това е свързано с адвокатски възнаграждения и такси, които често надхвърлят стойността на дълга.
Като се прибави и времето, което е нужно съдът да излезе с решение,
потребителите почти не търсят правата си по исков ред за спорове до 300 лв.,
отчитат от НАЗП.
Тези взимания, които са възникнали от неравноправни клаузи и от нелоялна търговска практика, се прехвърлят към колекторските дружества и за потребителя не остава реална възможност да се защити, коментират още от неправителствената организация.
В нормативната уредба е предвидено, че органът за алтернативно решаване на спорове да изготвя самостоятелно процедурни правила за работа и окончателен акт, с който завършва производството. Но би могло да се предложи лесен и бърз начин за решаване на потребителските спорове, включително излизане с решение дали вземането на колектора е дължимо или не, добавят още от Асоциацията.
Според Националната асоциация за защита на потребителите некоректното поведение на пазара и недиалогичното отношение на търговците, ниското доверие на гражданите в институциите, неефективното помирително производство и скъпите и бавни съдебни процедури, водят до това много потребителски казуси да остават без решение.
В България не съществува работеща възможност за защита на потребителските права извън съд или превантивния и текущ държавен контрол, който в момента отсъства. От създадените помирителни комисии пък няма полза за потребителя,
защото помирителното производство приключва
преди да започне
с отказа на търговеца
да приеме претенцията на клиента.
Също така потребителските проблеми почти не се отнасят до съд. Така икономическите оператори реализират огромни печалби от нелоялото си търговско поведение, тъй като потребителите не търсят индивидуалните си права. Промяна може да настъпи, ако потребителите сезират орган за алтернативно решаване на спорове с цел започване на производство, което да завършва със задължаващо за страните решение.
